„Питър Пан“ - колекционерско издание

Всички деца порастват освен едно. Вероятно всеки се досеща кое е то. „Питър Пан“ от шотландския писател Джеймс Матю Бари отново попада в ръцете на малки и големи. Новото колекционерско издание, публикувано от „Ентусиаст“, излиза с автентичния текст от 1911 г. в превод на Боян и Теодора Атанасови и емблематичните илюстрации на Мейбъл Луси Атуел от 1921 г. А редакторът на книгата Александър Попов подготви предговор, в който разкрива защо романът е подходящ за читателите на всички възрасти.

„Питър Пан“ не е нито за детството, нито за порастването, а за границите между състоянията“, споделя Александър Попов. „Онези граници, които може би някога – или никога – са били цели земи и в които битието се е разгръщало без задръжки.“

Първоначално Питър Пан се появява през 1902 г. в романа „Little White Bird“ от Джеймс Матю Бари, а две години по-късно писателят включва емблематичния герой в театрална постановка. През 1911 г. е публикуван романът „Питър и Уенди“, базиран на пиесата, който мигновено се превръща в бестселър. През 1915 г. историята е адаптирана за по-малките читатели с помощта на писателката и поетеса Мей Байрон. Очарован от невероятните картини на художничката Мейбъл Луси Атуел, Бари лично се обръща към нея, за да илюстрира ново издание, което се появява през 1921 г. През 1929 г. авторът подарява правата за текста на „Питър Пан“ на детската болница „Грейт Ормонд Стрийт“. Благодарение на този голям благотворителен жест всяко публикувано британско издание на романа е подкрепа за болните деца.

Историята за „момчето, което никога не пораства“ разказва за приключенията на Питър Пан, Уенди Дарлинг и нейните братя Джон и Майкъл в Небивала земя. Срещата им със страховития пират Капитан Хук завършва победоносно, но в крайна сметка Уенди решава, че мястото ѝ е у дома и връща всички Изгубени деца в Лондон.

„Питър Пан“ не е книга само за децата, нито само за възрастните. Тя никога няма да остарее, защото е едновременно за детството и за порастването. Историята има способността да поставя детето и възрастния в точно тази прагова споделена ситуация на несигурност, в която самите понятия „дете“ и „възрастен“ губят от тежестта си, все едно че са поръсени с прашец от крилцата на фея.