Българските народни приказки - ключ към емоциите на нашите деца

В кабинета на детския психотерапевт често идват родители, които не знаят как да се справят с емоционалните реакции на децата си. Чудят се от какво са породени и как трябва да постъпят. Но какво всъщност се случва с детето? Мотивирани от факта, че приказките са магически помощници, Надежда Милева и Петя Терзииванова предлагат приказката като метод, който да помогне на майките и бащите да намерят решение на проблемите, свързани с вътрешния свят на децата им.

„Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца“, издавана от „Ентусиаст“, представя основните емоции – страх, тревожност, гняв, тъга, радост, ревност, завист, срам и вина, и включва подбрани приказки, чиито метафори позволяват на детето да развие самосъзнанието си. Авторите на книгата са подготвили и практически задачи след всяка приказка, в които са включени тематични въпроси и игри. За тази цел изданието е придружено от допълнителни материали – девет карти, представящи деветте емоции, и макетно човече, върху което детето да проектира собствените си преживявания. Дизайнът и илюстрациите са дело на Яна Казакова, която умело предава автентичния фолклорен дух.

В приказките децата откриват сцена за своите вътрешни преживявания – да преборят „трудните емоции“ или да сбъднат желания си. Като част от българската народна съкровищница приказките съхраняват мъдростта и оптимизма на хората по тези земи от векове. Характерни със своята национална специфика – герои, език, контекст и хумор – те отразяват опита, бита и културата и впечатляват със своята емоционалност и свобода на решенията. Ценни са с посланието, че няма непреодолими проблеми. Това ги превръща в успешен инструмент за терапевтична работа. Подходящи са за малки и големи, като има специфика на възприемане съобразно възрастта на детето.

Децата на 3-4 години предпочитат приказките със сюжети за животни. Те се простират само до непосредствената обстановка, в която животните и човекът живеят. В тази възраст детето започва все повече да учи за света и хората, а играта и нагледния модел на социалните отношения насърчават към инициативност и взимане на решения. След 5-ата си година детето започва да харесва вълшебни приказки с човешки персонажи, тъй като се появява магическото мислене, при което се установяват причинно-следствени връзки, без те да се проверяват по логичен начин. Авторите тълкуват някои от образите във вълшебните приказки, което прави връзката на възрастния читател с образите на героите по-близка и символното им значение по-разбираемо. След 7-ата си година децата предпочитат битовите приказки, чиято ценност е в житейската мъдрост. Тогава те заменят магическото и егоцентричното мислене с по-полезната логика.

Настоящата книга е практически наръчник за родителите, които се опитват да вникнат в емоциите на децата си. Тя дава отговор на въпросите: Как приказките ни помагат да се свържем с емоциите на нашите деца? Кои от тях са скрити в българските народни приказки? Как можем да подкрепим нашите деца в разпознаване, назоваване и изразяване на основни или спектърни емоции? Как да се справим с „трудните“ емоции на нашите деца? Има ли „добри“ и „лоши“ емоции? Имат ли място народните приказки във времето на компютърните технологии?

Чрез методите в изданието, детето ще има възможност да опознае емоциите си и да изгради нови форми на взаимодействие с околните. Общуването с него, изслушването, игрите и четенето му помагат да се чувства важно и да изгражда здравословна самооценка.