Буденброкови. Упадък на едно семейство

В края на годината издателство „Ентусиаст“ публикува творбата, донесла Нобелова награда за литература на своя автор – „Буденброкови. Упадък на едно семейство“. Това е първият роман на Томас Ман, който той започва да пише едва двайсет и две годишен. Писателят получава престижната литературна награда повече от двадесет години след написването на романа, макар междувременно да е издаден и шедьовърът „Вълшебната планина“.

„Буденброкови. Упадък на едно семейство“ е обявен за най-четената творба на Томас Ман, както и за първия немски роман на социална тематика, придобил световно значение. Успехът на „Буденброкови“ е поразителен, най-вече на родна почва – германците оценяват по достойнство задълбочения портрет, който талантливото перо на Ман прави на буржоазния живот през ХIХ век.

Семейната сага проследява живота на четири поколения под покрива на една къща и зад табелата на една фирма. Историята на фамилията Буденброкови ни запознава с богатото търговско семейство, което бавно върви към залеза си, и едновременно с това ни въвежда в елита на немското общество, където личните емоции са загърбени за сметка на общественоприетите норми. Действието в романа се развива във време, в което Европа прекроява своите граници, а обществата в нея променят нравите си. Старото патриархално семейство се разпада, пищните обеди и блестящите балове, на които се уговарят бракове по сметка, стават все по-редки, дългът към семейната традиция и доброто име се обезценява.  Щастието вече е променлива величина, а старата йерархия се изправя пред предизвикателството на бързата индустриализация на Германия.

Семейството на сенатора Буденброк не прави изключение от общото движение на времето. Томас Буденброк е последният представител на търговската бюргерска фамилия, който се опитва да заключи полета на духа си в клетката на почтена сдържаност, дисциплина и уравновесеност и така да поддържа още известно време престижа и доброто име на семейството и фирмата. След смъртта му всичко се разпада. Дългоочакваният му наследник се оказва негоден за търговец, но затова пък виртуозен музикант.

Целта на автора е постигната, той успява да обрисува конфликтите между два несъвместими по онова време свята – света на търговците и света на артистите. И въпреки че Ман следва традициите на реализма, героите му са неповторимо и единствено негови. Главата на семейството Йохан Буденброк, пламенната и непримирима Антония, артистичният Хано са пълнокръвни и незабравими, но също така и скандални, тъй като според мнозина техни прототипи са реални, общественоизвестни фигури.

Освен включването на случки от живота на реални хора в повествованието и иронизирането на стереотипното поведение на някои персонажи, в „Буденброкови“ „звучи“ и музиката на Вагнер – композитора, когото много специалисти по онова време не признават. Романът прави впечатление и с изключителната си езикова полифоничност. Младият писател успява да смеси смело и блестящо според критиците езици, диалекти, наречия, жаргон и други езикови особености. Към тях трябва да се прибави и индивидуалният стил и изказ на персонажите му, мотивите за упадъка и неразривната връзка между семейството и фирмата, които образуват и утвърждават една цялостна идентичност.