Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове

Дружеството с ограничена отговорност е най-разпространената и практически властваща в оборота форма за правене на бизнес в България, а финансовите интереси на съдружниците често са изключително големи. „Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове“ от адв. Стефан Стефанов, издавана от „Ентусиаст“, критично анализира наложилите се през последните двайсет години неправилни тълкувания на Търговския закон в материята на ООД от страна на правната книжнина и практиката на Върховния касационен съд. Книгата разглежда по критичен начин и тезите на дългоочакваното от правната общност и от бизнеса Тълкувателно решение №1 от 31.05.2023 г. по тълкувателно дело №1/2020 г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС.

Практическите проблеми, повдигнати в изданието, засягат на първо място т. нар. „напускане на съдружник“, което според практиката на ВКС настъпва автоматично – с изтичането на срока на отправеното от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ. В книгата е защитено алтернативното разбиране, че членството на съдружника не се прекратява автоматично, а само след като дружеството му изплати равностойността на дружествения дял. Същият изцяло нов тълкувателен модел е защитен и по отношение на принудителното изпълнение върху дружествени дялове от ООД. По този начин се осигурява справедлив баланс в отношенията между засегнатите лица и не се допуска членството на съдружника просто да се „изпари“, без да бъде реално заплатено от дружеството.

Книгата критикува и дълбоко неправилното и противоконституционно разбиране на ВКС, според което в случаите на изключване членството на съдружника също се прекратява „автоматично“ и без оглед на изискваното от чл. 140, ал. 4 от ТЗ вписване в търговския регистър. Именно този погрешен и неоснован на закона „тезис“ на ВКС се използва масово за кражбата на фирми – под привидната „индулгенция“ на изключването на съдружници, което (според ВКС) не е нужно да премине през контрол от страна на Агенцията по вписванията. Резултатът от тази погрешна и противоконституционна съдебна практика е истинска „епидемия“ от незаконни изключвания на съдружници – без изключеният да има адекватни средства за защита срещу тежките последици на твърдяното от ВКС „мигновено“ прекратяване на членството му в ООД.