Гергана Рачева за „Калокаин“

Гергана е един от първите читатели на антиутопията „Калокаин“. Тя е човек, който чете много както професионално, така и за удоволствие. Поставя романа на Карин Бойе в своята лична класация от книги, които си струва да се прочетат. Ето какво сподели тя за емоциите и чувствата, които е предизивикала тази книга и с какво ще остане в нейното съзнание. Каква е емоцията докато четеш книгата? Усещането за читателя на „Калокаин“ от самото начало е за това колко сходно е представено битието на един обикновен угнетен човек в общество, което иска да контролира всецяло живота му, при Бойе и Оруел. Аналогиите между „Калокаин“ и „1984” са много. За сведение - романът „1984“ е публикуван през 1949 година, осем години след „Калокаин“. Интересно е, че творбата на Карин Бойе е публикувана в СССР през социализма, разбира се с намесата на цензурата… Жалко, че появата й на български се случва чак сега. Но е сигурно, че тя, макар и закъсняла, е събитие, което не може да бъде подминато. Не просто среща с шведската литература, а среща с истински роман-откровение за всеки мислещ човек. С какви чувства оставаш, след като си прочела романа? Хората, които са живели социализма, ще открият в този фикционален свят много следи от онази сива реалност. Контрол, страх, ужасът че мислите ти не са в унисон с повелите на всевиждащата власт. За мен „Калокаин” по-скоро имаше ефекта на романите на Кафка – категорично усещане за безсилието и уязвимостта на човека, поставен при  античовешки обстоятелства. Страшна книга. Плашеща. Потискаща. Задължителна. Какви са изводите от „Калокаин”? Като всяка антиутопия и тази книга е своеобразно предупреждение. За всички хора, които имат спомени или пък фантазията да си представят колко лесно човекът може да се озове в свят далеч от свободата и радостта. Предупреждение за това колко лесно е човек да бъде манипулиран и колко опасна е подмяната на изначалните човешки мечти. Лео Кал е истински сложен романов герой – извървял пътя от палача до жертвата и преживял своя катарзис…