Български
English
ГЛЕЗЕНЪТ (2)
Сейнт Мориц
21 декември 1992 г.
Нервен съм, което всъщност е странно, понеже не подхожда на величието на това място. Дойдох тук с частния самолет на Берлускони и ме третират като принц. Леглата са по-дълги и по-широки от тези в Нидерландия, храната е превъзходна, гледката към швейцарските върхове е зашеметяваща. Клиника „Гут“ в Сейнт Мориц се слави като една от най-добрите в Европа. Въпреки това се треса от нерви. След четири години отново лягам под ножа заради глезена.
Няма да се задоволя с половинчати резултати. Преди няколко седмици ФИФА ме обяви за Най-добрия футболист в света. Нереално усещане. И заслужена награда, струва ми се. Само преди два месеца станах на двайсет и осем, а вече съм спечелил четири титли, три Купи на европейските шампиони, две световни купи и едно Европейско първенство. При това далеч не смятам, че съм приключил.
И все пак: болниците и клиниките, колкото и да са лъскави, непрекъснато ми напомнят, че съм уязвим. Колкото и успешни да са били последните четири години, глезенът ми често се подуваше след мач. Ако времето беше студено, а теренът – твърд, болката не минаваше цели два дни.
Сам аз настоях за операцията, въпреки че лекарят на клуба, доторе Тавана, се опита да ме разубеди. От Милан предпочитаха да изчакам с операцията, докато не приключи магическият сезон с Капело. Откакто дойде Капело, никой не можеше да ни победи. Аз обаче не отстъпих. Исках да реша досадния проблем веднъж завинаги. Предвид успеха от предишната операция беше логично пак да се обърна към доктор Марти. Той ме познаваше по-добре от всеки друг. Освен кабинета в Амстердам, Марти въртеше и тази клиника в Сейнт Мориц на няма и три часа път от Милано.
Целта е глезенът да се „почисти“ от трески за последен път. В предварителния разговор преди три седмици доктор Марти обясни, че тези трески предизвиквали възпаления. Можели да наранят хрущяла, ако попаднат между костите. А с хрущяла шега не бива – това поне го знаех. Тоест спокойно можех и да почакам, но реших, че зимната пауза е удачен момент. Тавана щеше да присъства в залата като представител на клуба.
Доктор Рене Марти обяви, че ще бъда опериран тук, в частната му клиника в Сейнт Мориц. Той е най-големият експерт по глезените в света, но и аз му нося дивиденти като част от клиентелата. Ползата винаги е взаимна. Марти е очарователен мъж, бивш ски инструктор, и се гордее, че е на „ти“ с каймака на танцовия и спортния свят. Неслучайно го привикаха в Амстердам, за да изгради от нищото отделението в Амстердамския медицински център.
21 декември 1992 година е, рано сутринта. Две сестри ме взимат от леглото и ме повеждат по широките коридори към предоперационната. Марти е успял да ми стисне ръка; изглежда напълно уверен. Тавана е по-сдържан, но и той ми подава ръка. Пожелава ми успех.
Събуждам се, без да зная какви дискусии са се водили над главата ми по време на процедурата, колко време е продължила тя и какво в крайна сметка е станало с глезена ми. Още не знам и дали операцията ще промени с нещо кариерата ми, дори живота ми.
Знам само, че два дни по-късно се случва чудо. На свиждане ми идват две от абсолютните величия на италианския футбол. И аз като тях още съм в неведение за резултата от операцията.
На сутринта ме посещава Берлускони. Винаги енергичният бизнесмен бачкатор. Вдъхновителят. Застава до далечния край на леглото и ме нахъсва, както нахъсва и Милан, и бизнес империята си: решително и категорично. Той е „принцът“, ръководителят на млада гвардия от успешни бизнесмени. Фактът, че стои до леглото ми и ми засвидетелства уважението си, ме изпълва с гордост.
За моя изненада същия следобед се появява и Джани Анели. И той като Берлускони има бизнес в Сейнт Мориц. Само че големия шеф на Фиат и президент на Ювентус не го бях очаквал. Анели е едва ли не „кралят на Италия“ – истински аристократ и интелектуалец. Излъчва мъдрост и спокойствие. Невероятно е, че е дoшъл да ме види, но още по-невероятно е, че казва:
– Направихме голяма грешка. През 1987-а трябваше да те купим ние. Просто да знаеш.
Изговаря думите съвсем кротко, с достойнство. Разчувства ме. Голям човек. И да го каже на мен!
На следващия ден още не съм се събудил като хората, едва съм се опомнил от наркозата, когато Марти пристига, за да ми съобщи, че операцията е била успешна: премахнати са били много трески, като, за да стигне до тях, е трябвало да среже и малко от костта.
Вероятно възстановяването щяло да продължи четири седмици, но с Тавана се били уговорили да кажат на останалите, че ще отнеме шест, за да имаме време за реакция в непредвидени случаи. Аз почти не го слушам.
Чакам с нетърпение Коледата с приятели и роднини в Нидерландия. Вярно, ще я изкарам на патерици, но какво от това! Нямам търпение и през януари да се възстановя, така че през февруари отново да съм на терена и да продължа да вкарвам на Сан Сиро.
Всичко това ще се окаже илюзия.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОРЪЧКА НА „БАСТА“ МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ТУК.
