Събрани приказки и разкази. Том 3

В навечерието на коледните празници издателство „Ентусиаст“ поставя грандиозния финал на една амбициозна поредица – „Събрани приказки и разкази“ от Ханс Кристиан Андерсен. С публикацията на последния трети том от серията тези книги се превръщат в пълната и единствена колекция от произведения на датския гений. Луксозните издания с твърди корици освен оригиналния превод от датски език на Петър Милков Петров съдържат и илюстрациите на Вилхелм Педерсен – първия художник, създал рисунки по произведенията на Андерсен преди повече от 150 години. В Дания и до ден днешен тези илюстрации се смятат за неразделна част от Андерсеновите приказки.

Всяко от изданията „Събрани приказки и разкази“ представи на българската публика една непозната част от творчеството на Андерсен – неговите непревеждани и неиздавани досега у нас приказки. Ето защо в последния том освен любимите си творби като „Принцесата и граховото зърно“, „Новите дрехи на императора“ и „Грозното пате“, читателите ще открият и три малки бисера – краткия сатиричен етюд „Квак“, „Талисманът“ с копнежа за щастлива любов и семеен живот и „Темпераментите“ – басня за същността на хората и техните характери.

„Квак“ и „Темпераментите“ отново подчертават може би най-неизследваната черта в творчеството на поета (Андерсен сам предпочита думата поет, а не писател) – вроденото му, неудържимо, оригинално чувство за хумор. „Талисманът“, издадена за първи път в началото на творческия му път, не може да не е писана с поне малко количество горчивина. За съжаление, животът на Андерсен не се подрежда както на всички останали хора по негово време – той така и не намира този „талисман“, за който говори с такова увлечение в едноименната си приказка. Поетът остава неженен до края на живота си, въпреки че се влюбва на няколко пъти, сред които в бакалската дъщеря Риборг Войгт, сестрата на близкия си приятел и благодетел Едвард Колин – Луизе Колин, и шведската певица Джени Линд, но чувствата му така и остават несподелени.

В творчески план обаче животът на Андерсен изглежда по съвсем различен начин: въпреки неуспехите му като театрален актьор, драматург и балетен артист, той започва да пише. И там амбициите му не са малки. Още в първата си книга, „Младежки опити“, Андерсен се подписва с псевдонима Вилиам Кристиан Уолтър – Вилиам като първото име на Шекспир, Кристиан като своето собствено и Уолтър като първото име на сър Уолтър Скот. Останалото, както се казва, е история, или както самият Андерсен пише в собствената си приказка „Лоената свещ“: „И с това лоената свещ бе вече намерила точното място в живота си – и бе показала, че е истинска свещ…“