Анатомия на илюзиите

Една от най-знаковите книги за българския преход, „Анатомия на илюзиите“, получи заслужено внимание през годините и се превърна в един от най-четените романи у нас. Сега, дванайсет години след първата си публикация и многото последвали тиражи, дебютната книга на Людмила Филипова излиза отново в преработено и допълнено издание от „Ентусиаст“.

„Анатомия на илюзиите“ е посветена на годините малко преди и след падането на комунизма в България, на това „преди и сега“, обозначаващо началото на прехода. В тази история няма лоши и добри герои, а просто хора, на върха или на дъното, с техните копнежи, слабости и страхове. В романа се оглеждат образите на реално съществуващи личности – някои от най-дискутираните и драматични типажи на съвремието и на близкото минало, които лесно могат да бъдат разпознати, макар и с измислени имена. Филипова изгражда сюжетните линии и персонажите на базата на десетки направени интервюта със специалисти, множество изследвани статии, но най-вече на мемоарите на дядо си Гриша Филипов, които са преразказани през нейната житейска призма.

Какво се случва с копнежите на сърцето, които умишлено задушаваме, вместо да последваме? Какво ни прави хора или мъртви души? Кои са личностите, които сътвориха съвременния свят и каква бе цената за изграждането му?
Между отговорите на тези и на много други въпроси са вплетени историите на Анна и Борис – момиче и момче на прага на осъзнатия живот, които се сблъскват с редица мечти и разочарования по пътя към зрелостта. Два свята, разделени от стена. Два живота, които не могат да бъдат едно. Две съдби, толкова различни и толкова еднакви.

„Това е чиста проба човешки разказ без примеси на натрапчиви внушения, без сюжетни залитания и неоснователни авторски прищевки“, споделя за „Анатомия на илюзиите“ писателят Виктор Пасков, който е сред първите ѝ читатели още през 2006 г. „Една интелигентно споделена интуиция, с помощта на която писателката рисува портрета на човешките съдби, житейската ирония и многото разбити и оцелели илюзии.“

Според Мартин Карбовски романът е като анимационен филм, в който познатите любими образи от детството се разтапят в модерни кошмари. „Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване, в което главният герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце.“

Любен Дилов-син споделя за „Анатомия на илюзиите“: „Държите в ръцете си доказателство, че и най-вулгарните теми на нашия живот могат да бъдат поднесени с доброта и обич. Когато го прави Людмила Филипова.“
Това е книга, която може да бъде определена като дисекция на съвремието. Людмила Филипова изобличава истините за две икономически системи, изградени върху много мечти, но и много илюзии; за любовта, страстите и болката; за човешката мотивация и тайната на успеха, за стремежите и безскрупулността и силите, които ги движат и рушат. Това е роман за силните и слабите, за онеправданите, за различните.