Морякът, комуто морето обърна гръб

Един от най-емблематичните японски романи „Морякът, комуто морето обърна гръб“ от Юкио Мишима излиза за първи път у нас от издателство „Апостроф“. Наред с метода на бруталната откровеност, това произведение на три пъти номинирания за Нобелова награда за литература писател е блестящо въплъщение на основните теми в творчеството му – еротизма и смъртта. „Морякът, комуто морето обърна гръб“ е последният превод на голямото име в японистиката у нас Дора Барова, която ни напусна през 2018 г.

„За разлика от Моряка в романа на Мишима Дора Барова нито за миг не обърна гръб на японската литература. Затова тя също не ù обърна гръб и я срещна със светлинката, отредена специално за нея, светлинката, която Дора раздаде щедро на всички нас, до последния лъч“, пише в предговора на „Морякът, комуто морето обърна гръб“ редакторът Цветана Кръстева. Преводът на книгата завършва дъщерята на Дора Барова – Пана Барова Озджан.

Кимитаке Хираока (истинското име на Мишима) е роден през 1925 г. в централния токийски район Йоцуя, с баща – висш държавен чиновник, и майка – потомка на известен самурайски род. Отглежда го баба му – интелигентна, но много властна жена с традиционни ценности и вкусове, която полага неимоверни усилия да го изолира от външния свят (дори от родителите му) и да го моделира според своите разбирания. Поне привидно напълно успява, защото Кимитаке е бил слаб и болнав. После грижите за него поема баща му: Кимитаке завършва право в Токийския университет като баща си и успява дори да постъпи на работа в Министерството на финансите, като с това осъществява несбъднатата мечта на баща си.

Мишима пише първите си разкази на 12-годишна възраст, с което си спечелва подигравките на момчетата от училищния ръгби клуб; явява се на наборна комисия за японската армия по време на Втората световна война, но е отхвърлен поради физическа непригодност... Ето защо, когато успява най-сетне да вземе живота си в собствените си ръце, той го превръща в борба най-вече със самия себе си. Оформя тялото си чрез упорити тренировки по бодибилдинг, става артист, фотомодел, драматург, режисьор и без съмнение един от най-обичаните японски писатели. Мишима поставя край на живота, като извършва ритуално самоубийство.

„Дързък, предизвикателен, бисексуален, той системно скандализира благоприличното общество. Без съмнение в това има и доза нарцисизъм. Но най-вече е бунт срещу охолното равнодушие и духовния упадък, предизвикани от икономическите успехи на следвоенна Япония“, споделя Цветана Кръстева.

Историята в романа ни среща с Нобору – тринайсетгодишния син на овдовялата Фусако, който „членува“ в безжалостна момчешка група и определя света на възрастните като илюзорен, лицемерен и сантиментален. Когато майка му започва да се среща с помощник-капитана Рюджи, той и приятелите му първоначално го издигат на пиедестал; не след дълго обаче отсъждат, че същността му е обидно мека и романтична. За тях разочарованието от постъпките му е чисто предателство. И плануваното за това предателство възмездие е ужасяващо.