Български
English
Познатата на малки и големи книга „Капитан Немо“ или „Двадесет хиляди левги под водата“, както е оригиналното заглавие на френски, излиза в ново преработено издание с превода на Константин Константинов и под редакцията на Александър Попов
Броени дни преди класиката на научно-фантастичния жанр „Двадесет хиляди левги под водата“ да излезе по книжарниците в страната, решихме да споделим с вас няколко важни подробности, които отличават това ново издание на „Ентусиаст“ от предходните, излизали на български език.
Ето какво пише в предговора към романа редакторът му Александър Попов:
„Най-голямата очевидна разлика спрямо предишни издания е в заглавието, което вече отговаря на френския си еквивалент и далеч по-точно отразява сюжетната структура на романа от досегашното най-популярно заглавие на български език, „Капитан Немо“. Това обаче не изчерпва важните разлики между настоящото издание и предишните, използващи превода на Константин Константинов. Текстът представлява изцяло редактирана версия на превода на Константинов от 1955 г. — сам по себе си текст с висока литературна стойност, за който твърдя, че в много случаи превъзхожда по художествени качества и смислова точност най-уважаваните преводи на английски език, например. В превода на Константинов от преди почти седемдесет години обаче все пак са налице сериозни проблеми и това направи наложително един внимателен редакторски преглед, който да приведе българския текст във възможно най-добър вид.*
Като оставим настрана очакваните дребни смислови и стилистични редакции, по-сериозните намеси в превода на Константинов могат да се разделят на два основни типа. Първият тип касае терминологичната точност при превода на български, най-вече що се отнася до превода на термини от областите на мореплаването и морската биология, както и правилния превод и транслитерация на исторически и географски имена. „Двадесет хиляди левги под водата“ включва огромно разнообразие от детайлни описания и изброявания на плавателни съдове, на стотици организми, обитаващи водите, през които плава „Наутилус“, на множество земи и изследователи, свързани с маршрута на подводния кораб. Разбираемо е, че при липсата на еквивалент на съвременните електронни справочни ресурси, задачата за коректния превод на всички тези термини и имена би била неимоверно тежка. Подобен труд вероятно би изисквал месеци работа в специализирани библиотеки, или пък интензивна съвместна работа с поне двама консултанти специалисти. Вероятно поради тези причини преводът от 1955 г. често страда от неточност, като в голяма част от случаите имената на разнообразните организми не са изобщо преведени, а са просто транслитерирани, без този ход да дава особено полезна информация на любопитния към детайлите читател. Трябва да се отбележи, че самият оригинален текст често не е особено услужлив — от една страна, в него са допуснати множество грешки (голяма част от тях по вина на редактора на Верн); от друга, класификацията на морските организми с времето се е променила значително и вследствие на това голяма част от използваната терминология вече не е в употреба. Настоящата редакция на превода със сигурност не е успяла да коригира всички терминологични употреби, но където това е било постижимо, са търсени възможно най-точните български еквиваленти на наименованията на френски език; където е нямало такава възможност, са подбирани относително близки термини според наличната информация в оригиналния текст. Огромна помощ в това начинание ми беше оказана от преводите на английски на Уилям Бутчър, Фредерик Пол Уолтър и Уолтър Джеймс Милър, както и от съпътстващите ги богати справочни материали.
Другият тип сериозна намеса касае големия брой пропуснати пасажи в българския превод. Въпросните варират по размер от изречение до такива, обхващащи цели абзаци, или дори страници. Взети заедно, изпуснатите части наброяват приблизително двадесет и пет печатни страници, които бяха допълнително преведени и включени в настоящото издание. Не ми е ясна причината за тази липса — дали преводът изначално е правен по непълно издание, дали съкращението е редакторско, или преводаческо решение с цел икономия, или пък сюжетно или стилистично стягане на текста. Важното е, че в настоящия си вид „Двадесет хиляди левги под водата“ в много по-голяма степен се доближава до оригиналния текст, като тук трябва да се добави и още един вид редакторска намеса, а именно възстановяването на оригиналното разделение на абзаци, което в българския превод често не съвпадаше точно с френския текст.
От архивната работа на изследователите на Жул Верн знаем, че дори неговият собствен публикуван текст далеч не е идеалната версия на замисления роман, а какво остава за кой да е превод. Все пак българският читател заслужава възможно най-доброто приближение и се надявам, че текстът, който следва, прави поне няколко полезни стъпки в тази посока.“
* За същото алармира и статията на инж. Иван Алексиев от 2018 г.; вж. „За необходимостта от нов превод на български език на романа „Капитан Немо“ от Жул Верн“, Морски вестник (16 декември, 2018 г.).
