„Ентусиаст“ прави откритие за българската съвременна проза
В края на месец април издателство „Ентусиаст“ публикува сборника с разкази „Гравюра от белези“ от младия български писател Светлозар Стоянов. Това е втората книга на автора, носител на националната литературна награда „Южна пролет“ и наградата „Светлоструй“ през 2010 г. за дебютния си сборник с разкази „Втора класа“. Родом от Казанлък, Светлозар Стоянов има зад гърба си над 3500 журналистически публикации в регионални и национални медии, което личи и в прозата му.
„Гравюра от белези“ е оригинално и впечатляващо четиво, поднесено с необходимата доза хумор, артистизъм и индивидуалност. Сборникът е вдъхновен портрет на съвременността, в който се преплитат като стилове автобиографичният очерк, прозата, пътеписът и публицистиката.
„Когато някой описва опашка за банички така, че да усетиш присъствието на целия свят – той е майстор. И аз го гледам с респект. Светльо все едно повтаря думите на Винсент. Аха, да, същият Винсент – ван Гог: „Предпочитам да рисувам очите на някоя проститутка, отколкото най-величествената катедрала“. Старици, тъжни хора, пощенски вагони, собственото тяло – няма значение какво рисува художникът! Той просто се вълнува и движи ръката си, воден от това вълнение. Пише и регистрира недоловимите за другите вибрации на света. Важен е драматичният, задъхан порив… към онова Нещо, което никога няма да можем да дефинираме, но така или иначе винаги ще наричаме Изкуство.“ Така писателят Калин Терзийски описва сборника с разкази „Гравюра от белези“ на Светлозар Стоянов.
Разказите в книгата са групирани тематично и разделени в три основни цикъла. Първият, „Бай Народ“, представя фрагменти от глобалния проблем с все по-застаряващата ни нация на фона на високотехнологичното развитие на държавите. В него читателите ще видят обществения портрет, нарисуван от талантлив наблюдател, видял процесите в обществото така ясно, както никой преди това. Разказите от втория цикъл – „Гравюра от белези“ проследяват персоналното и творческото развитие на главния герой, акцентират върху пречистващата роля на изкуството и литературата в частност. Цикълът представя и друг аспект от творчеството на автора с пътеписите „Румъния – нищо лошо“ и „Grave Britain“, които дават различен поглед върху поведението на българина зад граница, както и към емигрантския въпрос. Последният цикъл от сборника – „Унижението да измисляш“ представя журналистическия поглед на Светлозар Стоянов върху проблемите за правдивото отразяване на събитията, както и ролята на реализма в съвременната художествена литература.
Заложените обрати в почти всички разкази са интригуващи, всяка една история има свой оригинален сюжет. Художествените образи в сборника са изключително естествени, а езикът – жив и увлекателен. В него гротеската често се преплита с яростен лиризъм, въжделенията – с горчивина, проникновенията с веселие. „Можем ли да бъдем прочетени през своите белези? Животът бавно гравира върху нас своя дълъг разказ. Колко ли има още за писане?“, пише Светлозар Стоянов.
За Светлозар Стоянов
Светлозар Стоянов е роден през 1974 г. в Казанлък. Завършва Българска филология и етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии, като гимназиален учител по български и литература, художник-портретист по Черноморието, екскурзовод, барман. В момента Светлозар Стоянов живее и работи в София като редактор и автор в периодични издания.
Първата му книга излиза през 2010 г. и печели конкурса „Южна пролет“ за проза.
Светлозар Стоянов е носител на повече от десет литературни награди и три пъти на наградата „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии.
Дата: 28 апр 2014
Български
English
В края на месец април издателство „Ентусиаст“ публикува сборника с разкази „Гравюра от белези“ от младия български писател Светлозар Стоянов. Това е втората книга на автора, носител на националната литературна награда „Южна пролет“ и наградата „Светлоструй“ през 2010 г. за дебютния си сборник с разкази „Втора класа“. Родом от Казанлък, Светлозар Стоянов има зад гърба си над 3500 журналистически публикации в регионални и национални медии, което личи и в прозата му. „Гравюра от белези“ е оригинално и впечатляващо четиво, поднесено с необходимата доза хумор, артистизъм и индивидуалност. Сборникът е вдъхновен портрет на съвременността, в който се преплитат като стилове автобиографичният очерк, прозата, пътеписът и публицистиката.
„Когато някой описва опашка за банички така, че да усетиш присъствието на целия свят – той е майстор. И аз го гледам с респект. Светльо все едно повтаря думите на Винсент. Аха, да, същият Винсент – ван Гог: „Предпочитам да рисувам очите на някоя проститутка, отколкото най-величествената катедрала“. Старици, тъжни хора, пощенски вагони, собственото тяло – няма значение какво рисува художникът! Той просто се вълнува и движи ръката си, воден от това вълнение. Пише и регистрира недоловимите за другите вибрации на света. Важен е драматичният, задъхан порив… към онова Нещо, което никога няма да можем да дефинираме, но така или иначе винаги ще наричаме Изкуство.“ Така писателят Калин Терзийски описва сборника с разкази „Гравюра от белези“ на Светлозар Стоянов.
Разказите в книгата са групирани тематично и разделени в три основни цикъла. Първият, „Бай Народ“, представя фрагменти от глобалния проблем с все по-застаряващата ни нация на фона на високотехнологичното развитие на държавите. В него читателите ще видят обществения портрет, нарисуван от талантлив наблюдател, видял процесите в обществото така ясно, както никой преди това. Разказите от втория цикъл – „Гравюра от белези“ проследяват персоналното и творческото развитие на главния герой, акцентират върху пречистващата роля на изкуството и литературата в частност. Цикълът представя и друг аспект от творчеството на автора с пътеписите „Румъния – нищо лошо“ и „Grave Britain“, които дават различен поглед върху поведението на българина зад граница, както и към емигрантския въпрос. Последният цикъл от сборника – „Унижението да измисляш“ представя журналистическия поглед на Светлозар Стоянов върху проблемите за правдивото отразяване на събитията, както и ролята на реализма в съвременната художествена литература.
Заложените обрати в почти всички разкази са интригуващи, всяка една история има свой оригинален сюжет. Художествените образи в сборника са изключително естествени, а езикът – жив и увлекателен. В него гротеската често се преплита с яростен лиризъм, въжделенията – с горчивина, проникновенията с веселие. „Можем ли да бъдем прочетени през своите белези? Животът бавно гравира върху нас своя дълъг разказ. Колко ли има още за писане?“, пише Светлозар Стоянов.
За Светлозар Стоянов
Светлозар Стоянов е роден през 1974 г. в Казанлък. Завършва Българска филология и етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии, като гимназиален учител по български и литература, художник-портретист по Черноморието, екскурзовод, барман. В момента Светлозар Стоянов живее и работи в София като редактор и автор в периодични издания.
Първата му книга излиза през 2010 г. и печели конкурса „Южна пролет“ за проза.
Светлозар Стоянов е носител на повече от десет литературни награди и три пъти на наградата „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии. 