Забраненната повест „Кучешко сърце“ на Булгаков с ново издание у нас

„Ентусиаст“ публикува творбата, донесла световна известност на автора В края на месец март издателство „Ентусиаст“ прибави още едно заглавие към колекцията от класически произведения Enthusiast Vintage - „Кучешко сърце“ от Михаил Булгаков. Руският автор пише повестта „Кучешко сърце“ през 1925 г., години преди романа си „Майстора и Маргарита“, но двете произведения често са поставяни редом едно до друго от критиката. Авторът не доживява отпечатването им, но по-късно неговите творби му носят световна известност. През 1926 г., само година след довършването на повестта, в апартамента на писателя е направен обиск. Властите изземат ръкописа на „Кучешко сърце“, както и дневника на автора, написан в антикомунистически дух. Но „ръкописите не горят“, както пророчески пише Булгаков. Творбата е публикувана за първи път 43 години по-късно  - през 1968 г., едновременно в списания във Франкфурт („Грани“) и в Лондон („Студент“), а в СССР едва през 1987 г. По „Кучешко сърце“ са заснети два филма – италиански от 1976 г. и руски от 1988 г. Историята на Булгаков в „Кучешко сърце“ е силно повлияна от „Франкенщайн“ на Мери Шели. През 1925 г. успешният хирург и светило на медицината проф. Филип Филипович Преображенски прибира бездомно куче и му прави операция, като му присажда хипофизата и семенните жлези на умрял алкохолизиран пролетарий. Така кучето постепенно се превръща в човек – Полиграф Полиграфович Бубев. Човек брутален, глуповат и нагъл, без никакви обноски и култура, силно мразещ котки. Тази нова личност, „строителят на новия живот“, се сдобива и с власт и се превръща в заплаха. Налага се Преображенски да направи още една операция, за да поправи грешката. Повестта „Кучешко сърце“ има дълбока философска основа и притежава силен политически пласт. Тя е категоричен протест на автора срещу съветския строй, който допуска до ръководните постове на властта неграмотни хора - т. нар. „диктатура на пролетариата“. Невъзможността на „човек с кучешка интелигентност“ да стане ползотворна ръководна личност в обществото е основната тема в творбата на Михаил Булгаков. Гротесковото изображение, което авторът пресъздава, успява да създаде сатирична и удивително точна картина на онези времена. Посланието на творбата  несъмнено притежава вечна стойност и стряскаща злободневност. За Михаил Булгаков Михаил Булгаков (1891 – 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията учи в Медицинския факултет на Киевския университет.  През Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар. По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност. Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920 г. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява публикациите на негови работи. Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.