Франк Тилие изследва дълбините на човешката психика в „Лабиринти“

Завладяващият трети роман на един от най-четените френски автори на трилъри Франк Тилие е вече на български език. „Лабиринти“, публикуван от „Ентусиаст“, разгръща най-заплетения сюжет на писателя до момента и е грандиозният завършек на успешната му трилогия, част от която са „Имало едно време… два пъти“ и „Недовършеният ръкопис“. Изпълнена с непоносимо напрежение и потискаща атмосфера, новата криминална история въвлича читателите в сложна мрежа от мистерии и заблуди, в чиято основа стоят съдбите на пет жени и едно брутално убийство.

Франк Тилие е международно признат автор и сценарист. Преди да започне да пише, работи като компютърен инженер в продължение на 10 години. Романите му са носители на десетки литературни награди и са филмирани неколкократно. По време на гостуването си в София за Нощта на четенето през 2024 г. авторът сподели пред българската публика, че посвещава поне шест месеца за проучване на темите, които разглежда, за да направи историите си възможно най-реалистични. Той интервюира лекари, следователи, юристи и специалисти, за да има възможност да създаде напълно достоверен и въздействащ сюжет.

Новият му роман „Лабиринти“ започва с разследването на мистериозно убийство в усамотена хижа. Полицай Камий Нижински е натоварена със задачата да разреши този случай, в който основният заподозрян е жена с амнезия, намерена до трупа и стискаща в ръка черна шахматна фигура на офицер. Единственият, който може да хвърли известна светлина върху ситуацията, е психиатърът Марк Фибоначи, защото потенциалната извършителка е споделила с него историята си, преди да загуби паметта си.

В центъра на този смразяващ трилър са пет жени, лутащи се в лабиринта на спомените и търсещи нишката, която ще ги изведе от него. Журналистката Лизин открива в пощенска кутия на нейно име ужасяващ филм. Вера е психиатър, потърсила убежище в изолиран район на Вогезите заради непоносимостта си към електромагнитни вълни. Писателката Зорин има предчувствия, превръщащи се в трагична реалност. Жули е жертва на отвличане, психически малтретирана от известния автор на романи Калеб Траскман. А Ариадна е млада жена с неизвестен произход, която натрапчиво рисува лабиринти.

Какво свързва тези героини, попаднали в свят на контролирана лудост, изграден с прецизността на безспорния майстор в жанра Франк Тилие? Завоите в книгата са толкова резки, че читателят бързо се дезориентира, но пъзелът накрая се нарежда и води до непредвидим обрат. Неслучайно френският всекидневник Le Figaro определя „Лабиринти“ като „блестящо упражнение по стил, в което няколко сюжета се развиват едновременно, застъпват се, а после се сливат, за да разкрият смайващия финал“.