Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде тръгват корените ни. „Авитохол и небесният народ“, издаван от „Ентусиаст“, се базира на непознати досега източници, за да разкаже за един недостатъчно изследван от специалистите период от историята, който е колкото важен, толкова и непонятен за широката публика. Официалната премиера на книгата ще се проведе на 6 ноември 2024 г. от 18:30 ч. в зала „Витоша“ на хотел „Маринела“ в София.
„Докато пишех „Войната на буквите“ и „Войната на верите“, се замислих колко малко знаем за дългия път на древните българи“, споделя Людмила Филипова. „През първите месеци на работа не можех да открия много за съдбините на нашите предци преди Кавказ, преди V в. Но малко по малко изникваха по-стари извори – предимно китайски, персийски, индийски, арменски и др. Докато четях и осъзнавах значението и приноса на предците ни за развитието на могъщи империи и континенти, все повече си давах сметка, че през последните век-два е имало геополитически причини тази история да се потулва, докато ни се предлагат други по-модерни версии за нашето минало.“
Съществувал ли е някога Авитохол, с когото започва Именникът на българските владетели, и ако да, кой е бил той? Откъде преминават древните българи, за да стигнат до днешната си родина? Защо са ги наричали „небесния народ“? Как са променяли цели континенти и какви техни епохални открития са преначертали битието на човека? Какво означава знакът IYI? Каква е ролята на Атила и на неговия хунски съюз във всичко това?
Людмила Филипова отговаря на тези и редица други въпроси за хода на човешката история, развитието на азиатския и европейския континент и за съдбините на най-великите тогава империи – персийската, китайската, индийската и римската. Благодарение на богатото историческо съдържание и препратките към стотици източници писателката извежда на преден план редица непознати факти – не само че първите българи стоят зад изобретяването на телескопа и са пионери в разработването на солните мини, обработката на злато и скъпоценни камъни, но и че са участвали в създаването на стремената, различни бойни оръжия и дори – Пътя на коприната.
„Людмила Филипова е успяла да възкреси историческата памет и да потърси отговор как самите българи са схващали своето житие-битие в годините на Великото преселение на народите“, коментира проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. „За това свидетелстват както писмените извори, така и огромната литература, посветена на този период, с които авторката се е запознала подробно. Тя ги ползва и разглежда през призмата на непредубедения писател и посвоему изразява почит към труда на поколения изследователи, често оставащи извън полезрението на масовия читател.“
Наред с всичко това сюжетът предоставя поглед към целия древен свят, потапя читателите в атмосферата на отминалите епохи и ги прави съпричастни към житието на забравени герои, паметни човешки съдби, епични битки и пламенна любов, която преобразява бъдещето на цели народи.
„В новия си роман епопея Людмила Филипова като орисница плете съдбата на небесния народ, който се ражда от една любов в тътена на митологичната битка, посяла семето на днешния ни свят.“, споделя проф. Сергей Игнатов.