ЕКСКЛУЗИВНО: „Лошото зайче“ от ВЕНЕТА РАЙКОВА. Първа глава

ГОЛАТА ИСТИНА

 

На първи януари Атанас Павлов се събуди към два часа следобед в собственото си легло, изпълнен с надежда, че новата година ще бъде по-успешна от проклетата 2020-а. Пожела си през 2021-ва да добави още неколкостотин милиона в банковата си сметка и още няколко актуални красавици в леглото си. Първото беше реално изпълнимо, защото му се случваше всяка година, но с красавиците имаше сериозен проблем през последните дванайсет месеца. Дали коронавирусът, който беше превзел целия свят, беше виновен и за засечките му в леглото? Милионерът нямаше отговор на този въпрос, но през изминалата година беше правил секс само веднъж. Веднъж за цялата година! Нямаше време, а нямаше и желание. Разбра го тази нощ, когато си направи кратка равносметка. Беше посрещнал настъпването на 2021 година с наздравица с ледено шампанско в компанията на приятели в ресторанта на последния етаж на хотел в центъра на София. Около отрупаната с гурме ястия маса се бяха събрали изцяло мъжка компания – приятели и съдружници в IT сектора и комуникациите. Десет мъже с черни костюми и скъпи часовници. Богати, известни, някои красиви, други не толкова, но всичките в класациите на най-желаните мъже в България. И може би точно защото погледите на всички златотърсачки бяха насочени към тях, в празничната нощ те бяха сами. Някои все още доволни от живота ергени, други – щастливо разведени. Атанас Павлов не се застоя много на масата и час след полунощ пожела приятно изкарване на приятелите си и се прибра вкъщи. Пусна си по платения канал поредния епизод от сериала, който следеше, и се настани гол на дивана в компанията на бутилка шампанско. Изгледа няколко серии и се премести в спалнята си. Изобщо не почувства липсата на жена – и в апартамента, и в живота си. Имаше фирмата си, милиони в банковата си сметка и нов офис и това му беше достатъчно, за да се чувства щастлив.

Ето защо първото, което му хрумна да направи в самото начало на годината, беше да отиде в офиса си, да се полюбува на новото си бюро, а след това щеше да отиде и на фитнес. Така разбираше живота Атанас Павлов. На 35 години той беше подредил приоритетите си – бизнес, спорт и после вкъщи с любимите сериали, бутилка вино и здравословна храна.

Бизнесменът скочи чевръсто от леглото, взе си бърз душ в банята, обзаведена в черно и златно, а после подсуши тялото си с черна кърпа със златното лого на „Версаче“. Огледа доволно мускулестото си тяло в огромното огледало на едната стена. Ръцете му бяха нашарени с плетеници от татуировки – символи и знаци, известни само на него. После облече черни дънки и черно поло, черно кожено яке и си сложи черните слънчеви очила, въпреки че навън беше мрачно. Огледа се в огледалото в златна рамка до входната врата на апартамента и за пореден път доволно отбеляза колко хубав мъж беше. После грабна сака с екипа за фитнес и се отправи към подземния паркинг, където го чакаше черният му мощен джип.

Когато се озова в новата сграда, в която беше купил няколко етажа за офиси на компанията си, Атанас Павлов отново отбеляза колко правилно  бе решението му да инвестира в тази скъпа недвижима собственост. В коридора пред кабинета си на последния етаж огледа доволно всеки детайл – стъкло и метал плюс кристални полилеи. Струваше му доста, но ефектът беше поразителен дори за него, който беше свикнал с лукса. В сградата по това време беше само охраната на входа и бизнесменът съжали, че не са тук всички служители, за да ги наблюдава как работят в тази обстановка. Когато се озова в кабинета си, Атанас вдиша с наслада въздуха, пропит с миризмата на нови мебели и цитрусов ароматизатор. Едната стена беше цялата с прозорци и той застана победоносно пред нея. Кръстоса ръце на гърдите си и се загледа към централните софийски улици, разположени като на длан пред него. Беше платил кошмарно висока цена, за да се сдобие с офиси в тази ултрамодерна нова стъклена двайсететажна сграда в идеалния център на столицата. Но тази гледка и възможността да й се любуваш, докато изкарваш пари, беше безценна. Тя затвърждаваше позициите му на успешен бизнесмен и щеше да поражда завист у партньорите му всеки път, когато идваха в кабинета му да сключват сделки. Във времената, когато повечето IT специалисти освобождаваха офисите си и работеха от домовете си, за да пестят средства, той купи офиси за фирмата си в една от най-скъпите сгради. Това го накара да се почувства могъщ, почти равен на Бог! Най-накрая беше успял да заеме полагащото му се място високо в облаците и беше показал на баща си, че може да се справя много по-добре от него в живота.  

Атанас усети неочаквана възбуда, членът му набъбваше и издуваше чатала на дънките му. Бизнесменът беше доволен от постигнато през последните години – парите, офисът, гледката. Чувстваше се горд от себе си и това се отрази мигновено на ерекцията му. Без да се замисля, той разкопча ципа на дънките и извади члена си. Започна да движи ръка енергично с насочен срещу прозорците член и след минути изригна мощно. Спермата му се размаза на прозореца и той я огледа победоносно. Прибра члена си, без да се интересува дали някой отвън може да го е видял. Беше почти невъзможно – пред неговия прозорец нямаше друга толкова висока сграда. А дори и някой да можеше да го види, това би го накарало да се чувства още по-добре. Колко мъже можеха да си позволят да мастурбират на първи януари върху стената от прозорци на собствения си кабинет? Ето това се казваше успешно начало на годината, каза си Атанас, докато се опитваше да избърше прозореца с книжна салфетка. Но бързо реши, че не си струва той да го почиства, и го остави така. Нали затова плащаше на обслужващия персонал? Те щяха да се погрижат в понеделник, а той тръгна към фитнеса.

Не пропускаше ден без тренировка. Слава богу, че елитната фитнес зала, за която имаше членска карта от години, работеше и в празничните дни и днес щеше да се погрижи за тялото си. Беше сигурен, че няма да е сам. И предишни години бе засичал и други вманиачени по външния си вид като него, за които добрата форма е от съществено значение дори на първи януари. Фитнес зала „Империал“, която посещаваше милионерът срещу петдесет хиляди лева за годишна карта, осигуряваше на членовете си най-модерните фитнес уреди, спа зона и всички екстри без почивен ден.

 

В четири часа следобед в електриков клин и прилепнал потник една от най-редовните посетителки на „Империал“ – Албена Андреева – въртеше настървено педалите на велоергометъра. Докато оглеждаше мъжете в залата, тя си повтаряше наум колко и какви серии трябваше да направи днес. Откакто преди месец беше сменила мястото за тренировки, се потеше тук без личен треньор. Асен, треньорът, който й беше помогнал за половин година да се отърве от 20 излишни килограма, работеше в стария й квартален фитнес. „Империал“ беше само за богоизбрани посетители, затова треньорите тук се подбираха внимателно и рядко търсеха нов персонал. Това, че вече нямаше да вижда Асен всеки ден, беше добро стечение на обстоятелствата, защото той така и не отговори на чувствата й. Сега нищо и никой не биваше да я отклонява от заветната цел – да свали още няколко килограма и да заприлича на моделите от инстаграм.

Само допреди половин година Албена тежеше осемдесет килограма при височина метър и шейсет, а беше едва на двайсет години. Килограмите започнаха да я притесняват чак когато мъжете, които харесваше, започнаха да й се подиграват. Те не само й отказваха покани за приятелство в социалните мрежи, както и такива за срещи на живо, но я наричаха с обидни имена. Това срина самочувствието й и тя трудно изпълняваше задълженията си на продавачка в мола. Всекидневната среща очи в очи с красавици с изваяни тела допълнително мачкаше психиката й до степен да намрази себе си.

Албена слезе от велоергометъра и се прехвърли на пътеката. Споменът за живота й отпреди половин година я ожесточаваше и тя имаше нужда от поне още половин час кардио. „Ти си дебела, дебела, дебела, ужасно дебела!“ Само това кънтеше в главата й, докато увеличаваше темпото. Затова днес щеше да прекара два часа в залата, а после щеше да отиде в сауната и да направи няколко дължини в басейна. Макар че й оставаха още десет килограма за сваляне до мечтаните от нея петдесет, Албена искаше да постигне резултата за месец. Отново щеше да спре въглехидратите, колкото и зле да се отразяваше това на нервната й система. Вече не живееше с майка си и тя нямаше да й прави постоянни забележки с какво се храни. Всъщност майка й беше виновна за всичко! Ако не беше готвила и не беше поливала храната с мазните си сосове, тя никога нямаше да стигне осемдесет килограма. Задушаваше я с тежките си манджи и прекалената си любов и загриженост. На всичкото отгоре постоянно я уверяваше колко добре изглежда и Албена й вярваше, докато един ден сърцето й не беше разбито на хиляди парченца. Момчето, в което беше влюбена, отблъсна поканата й за среща, като директно й каза, че с дебелани не излиза. За всичко беше виновна майка й, каза си за пореден път с болка Албена.

Атанас Павлов влезе  в залата за тренировки и Албена впи поглед в него. Наблюдаваше го как се движи самоуверено между уредите в спортния си екип на „Найк“ и се зарадва, когато го видя да се качва през една пътека от нейната. Докато вървеше наперено в залата, милионерът поздрави някои от спортуващите мъже, а нея дори не забеляза. Младото момиче се надяваше поне днес той да й обърне внимание. В залата нямаше други жени. После обаче сама се успокои. Каза си, че той не я поздравява, защото, за разлика от повечето посетителки, тя не беше известна. Нищо, днес щеше да му се представи. Крайно време беше да се запознаят. Вече много добре знаеше кой е той, време беше и той да разбере за нейното съществуване. На масичката пред сауната имаше оставени списания, с които посетителите да запълват времето си, докато се разхлаждат между отделните влизания. Така тя видя снимката му на корицата на едно бизнес списание. Атанас Павлов – красив, известен и богат, това научи първо за него. А после допълни информацията от гугъл  – ерген, претенциозен, вманиачен по здравословния начин на живот. Ето защо тя се зае още по-усилено да тренира. Сега всеки ден имаше сериозен стимул – да му се хареса. И днес май я беше погледнал, докато се качваше на пътеката. Дори сякаш й се беше усмихнал!

Така си помисли Албена и реши да не губи време в догадки. Слезе припряно от пътеката, без да чака да изтекат трийсетте минути, които си беше определила. Отиде до банята, изми подмишниците си със сапун и топла вода, подуши ги, остана доволна от резултата, сложи си парфюм, огледа се критично в огледалото и се ядоса, когато видя, че гримът й се е размазал от потта, която се стичаше на вадички по лицето й. Попи я със салфетка и извади нервно чантата си от шкафчето. Сложи си пудра, руж и оправи спиралата си. Естествено че тренираше с грим, беше се научила на това от звездите в инстаграм, на които искаше да прилича. Трябваше да е перфектна и в залата. После тичешком се върна при уредите. Стомахът й се свиваше при мисълта, че Атанас можеше да си е тръгнал, докато тя си оправяше грима, но въздъхна облекчено, когато го видя да продължава да тича на пътеката. Сега или никога! Беше знак от съдбата, че точно на първи януари се засякоха случайно тук! Ето че тренировките й се отблагодаряваха. Най-накрая щеше да се запознае с мъж мечта, какъвто заслужаваше – богат и красив. Нямаше нищо невъзможно! Щом успя да свали 20 килограма за 6 месеца, вече вярваше, че всичко е по силите й. Той беше нейният спасител, щеше да я оцени и да излекува наранената й душа. С целувките си щеше да изтрие всички обидни думи, които беше чула заради наднормените си килограми. Това беше нейният живот. Тя беше силна, щеше да се пребори с килограмите и с обидите и този хубав мъж щеше да се влюби още днес в нея. 

Решена на всичко, Албена застана до пътеката му и зяпна милионера втренчено. Притесняваше се единствено да не се изпоти отново, затова се постара да диша дълбоко и равномерно, за да овладее нервността си. Той обаче не я забелязваше, загледан в екрана на телевизора пред него, отразяващ спортния обзор на изминалата година.

- Здрасти! – поздрави го Албена.

- А? – погледна я учудено Атанас.

- Добър ден! И Честита Нова година! – ухилено занарежда момичето.

- Познаваме ли се? – сбърчи вежди бизнесменът и намали скоростта на пътеката.

- Тренираме всеки ден тук и двамата и затова реших, че е добре да честитя Новата година.

- А, да, добре –  отговори незаинтересовано Атанас и отмести поглед от нея към телевизора.

- Аз... такова...

Албена се колебаеше как и дали изобщо да продължи разговора. Мъжът зяпаше екрана и като че ли беше забравил за съществуването й. Но Албена нямаше да забрави за него, затова реши да бъде по-дръзка, както беше гледала да правят смелите жени във филмите. Грабна телефона му, който беше поставен до монитора на пътеката, и започна да записва своя номер в контактите му.

- Хей, какво си мислиш, че правиш? – ядоса се Атанас.

- Виж, записах се в контактите ти – върна му телефона тя. – Сега можеш да ме търсиш по всяко време.

- Моля? – Атанас погледна недоволно дисплея. – За какво ми е да имам номера ти?! А, записала си се „Зайчето“!

- Да, точно така се записах.

- Едва ли това ти е името.

- Естествено че не е – разкикоти се доволно момичето.

- Оригинална си, признавам ти – разсмя се милионерът.

- Наистина ли съм забавна? – напери се поласкано момичето.

- Определено, развесели ме. Ха! Зайчето!

- Да, зайчето от „Империал“.

- Да, много е забавно – продължаваше да се смее Атанас, тичайки по пътеката.

- Дай да го направим още по-забавно – Албена пак взе телефона му и набра своя номер. – Ето, сега и аз имам твоя номер. Вече и на мен ми е забавно.

- Така ли действаш с мъжете? – изгледа я изпитателно Атанас.

- Как?

- Напористо и непредвидимо.

- Така ли ти се струва?

- Защо на всеки въпрос отговаряш с въпрос?

- А защо не!

- Защото никой не отговаря като теб.

- Това харесва ли ти?

- Хмм... – милионерът намали още скоростта на пътеката и се загледа в момичето. – Харесват ми татуировките на ръцете ти, приличат малко на моите, но те са специални. Измислил съм си ги сам. А твоите какво означават?

- Когато се видим довечера, ще ти разкрия тайните символи. Звънни ми, за да ми кажеш кога ще се видим – ухили се Албена.

- Не съм казал, че искам да се видим.

- Щом на първи януари тренираш, значи нямаш какво да правиш. Може довечера да ме поканиш у вас на гости.

- Защо?

- Защото зайчето обича морковче – смигна му момичето.

- Леле! Ама ти си много палаво зайче! – огледа я с интерес Атанас.

- Точно такава съм!

Албена се разсмя и се врътна на пети. Маратонките й изскърцаха неприятно по пода. После се затича към съблекалнята притеснена повече отвсякога. Беше се държала дръзко и предизвикателно и едва не припадна от вълнение, но се беше сдобила с телефонния номер на Атанас Павлов! Какъв чудесен ден! Какво начало на годината! Побърза да вземе сака си и напусна бързо „Империал“. Нямаше търпение да се прибере вкъщи и да се подготви подобаващо за вечерта. Беше сигурна, че бизнесменът щеше да й се обади. По начина, по който я беше погледнал, когато прочете името, с което се беше записала в телефона му, Албена разбра, че между тях е започнало нещо специално.

Нищо специално не се беше случило в новогодишната нощ за Красимира Костова и сега тя седеше в сладкарница „Теа“, близо до дома си в квартал „Изток“. Гледаше замислено чашата с изстинало кафе и се чудеше къде беше сгрешила, че беше провалила живота си. Проклинаше деня, в който беше решила да се съблече за корицата на списание „Плейбой“. Тя беше една от първите избрани хубавици, когато през 2002 година мъжката библия излезе на българския пазар. Тогава да се снима гола й се беше сторило отлична идея, но днес, на 42 години, когато седеше тъжна и самотна в кварталното кафене, всичко, направено от 2002 година до сега, й се струваше грешка. Дори и това, че преди дни повярва на любовника си, че ще бъде с нея в новогодишната нощ. Той не беше дошъл, а беше останал у дома с жена си и децата. Тя сама, без деца, без мъж и без елха стоя пред телевизора и плака цяла нощ. Грешка след грешка! Това беше животът й. Такава равносметка си беше направила Красимира в първия ден на годината и се чудеше какво и как можеше да поправи. През последните месеци се виждаше с един депутат. Той бе женен, но я уверяваше, че е пред развод. Това я дразнеше, защото не можеше да се омъжи веднага за нея, както й се искаше. Другото, което не й даваше мира, бе, че депутатът беше беден! От таблоидите се беше информирала, че депутатите крадяха много, значи и той трябваше да има купища пари. А все й казваше, че няма, когато му искаше, за да си купи нещо. Даваше й, колкото да преживява и да си плаща битовите сметки. А това не й беше достатъчно!

Ех, едно време, когато излезе гола на корицата, какви любовници имаше! Обсипваха я с внимание и подаръци! А сега?! Едва си плащаше сметките. Как не се беше сетила тогава да спестява, ядосваше се и днес Красимира. Гадно начало на годината! Трябваше да превърти играта и да започне отначало – успешно и уверено. Извади огледало от старата си чанта „Прада“ – спомен от богат любовник – и се загледа тъжно в отражението си. Бръчките бяха доста видими около устата и в ъгълчетата на очите й, косата й не беше боядисвана от месец и половина и посивели корени надничаха под русата боя. Имаше нужда от поне пет хиляди лева, за да си набоцка лицето и да допълни екстеншъните в косата си, да се боядиса, да си купи нови дрехи. А ако някой й дадеше и още десет хиляди лева, веднага би отишла да си смени силикона в бюста, че на този му беше изтекъл срокът. Защо преди петнайсет години никой не й беше казал, че и това нещо е със срок на годност?! Красимира прибра огледалото в чантата си и подпря с ръка натежалата си от мрачни мисли глава, а с другата започна да бърка изстиналото кафе. Нямаше възможност да си поръча нищо друго. Беше се надявала депутатът да й остави някакви пари в новогодишната нощ, но той така и не дойде. Спешно трябваше да измисли какво да направи, за да получи отнякъде пари.

Красимира се огледа безпомощно около себе си. Кварталната сладкарница се беше напълнила. Минаваше шест. Съседите й явно бяха решили да се подсладят след новогодишната нощ и преди вечерята. Отвсякъде се чуваха весели разговори, масите бяха пълни с щастливи хора, които коментираха как са посрещнали 2021 година. Забелязваше се  обичайният за началото на годината оптимизъм. Само Красимира седеше сама, тъжна и отчаяна. Позитивизмът, който я заливаше от съседните маси, я задушаваше, но не искаше да се прибира вкъщи. Домът й представляваше храм на отминалата й слава. Стените на хола бяха украсени с огромни нейни голи цветни снимки за мъжката библия, поставени в помпозни златни рамки. Така всеки, който влезеше и седнеше на дивана, се озоваваше лице в лице с голата истина. Буквално. Но когато Красимира си беше сама вкъщи, както се случваше обикновено през последните години, защото женените й любовници все по-рядко я посещаваха, тя седеше самотна срещу голата истина. Тогава плачеше неутешимо по цели дни. Гледаше снимките и ги обвиняваше за всичко. А най я болеше от мисълта, че вече никога нямаше да изглежда по този начин. Тогава беше една от най-търсените манекенки, а днес тялото й беше отпуснато, по кожата беше плъзнал целулит, а блясъкът в очите, които я гледаха от снимките, отдавна беше угаснал. Често се питаше кое беше това момиче и къде беше изчезнало. В какво се беше превърнала и кой беше виновен за това? Тя или мъжете, които се насищаха на тялото й и после я зарязваха?! Вечер пускаше турски сериал, после късното шоу по някоя от телевизиите, където вече не я канеха, и пак започваше да плаче. Гледаше известните и богатите и им завиждаше за славата и за парите. Беше информирана за всеки популярен човек в тая държава – манекенки, певици, артисти, бизнесмени. Всеки ден влизаше в светските сайтове и живо се интересуваше кой къде е ходил, с кого е бил, с какви дрехи и запомняше всеки детайл. Беше се вманиачила по живота на известните, живот, който си мислеше, че й принадлежи. Но от години не я бяха канили нито на светско събитие, нито на интервю. И тя все по-ожесточено се вманиачаваше по живота на звездите, изучавайки всеки детайл, за да й хрумне идея как да се озове отново под светлините на прожекторите. Ако успееше да си върне славата от 2002 година, щеше да си осигури подходящ брак с богат мъж. И щеше да има и любов, и секс, и пари!

Красимира въздъхна тъжно и отпи последната глътка от кафето си. Беше време да се прибере вкъщи, но нямаше да гледа снимките си в хола. Щеше да си легне в спалнята, да отвори лаптопа си, за да потърси дали е излязла нова информация за НЛО. Това беше другата й мания. Красимира беше сигурна, че те съществуват и ни наблюдават тайно. Все още не беше изяснила за себе си защо ни наблюдават и се колебаеше между два варианта – за да ни спасят, или за да ни унищожат. Ето защо постоянно четеше всичко по темата, на което попадаше в интернет. Така щеше да направи и тази вечер. Вдигна поглед, за да потърси сервитьорката и да й плати кафето. И тогава го видя да стои прав близо до масата й:

- А, вие сте Атанас Павлов, нали? – скочи тя въодушевено да го поздрави.

- Да, ама моля ви, седнете – побутна я към масата бизнесменът.

- Ама седнете и вие, аз съм сама, има място и за вас.

- Тъкмо щях да ви попитам дали е удобно, защото няма свободни места, а си чакам поръчката.

- Седнете, тук така е прието... Понеже масите са малко, а клиентите много. Винаги сядаме познати, непознати, тук винаги е така – разсмя се притеснено Красимира.

- Добре, ще седна, трябва да изчакам да ми опаковат едно парче торта за вкъщи.

- А, сладичко ви се е дояло. Чудесно! Тук са най-хубавите торти в цяла София!

- Знам, живея в квартала, но рядко си позволявам торта.

- Значи затова за първи път се виждаме. Аз също живея в „Изток“, но почти всеки ден съм тук – погледна го кокетно Красимира.

- Браво, значи сладкото не ви се лепи.

- Така ли мислите?! Много ви благодаря за комплимента! – изчерви се от удоволствие тя. – Да ви се представя. Казвам се Красимира Костова и съм една от първите корици на списание „Плейбой“.

- Наистина ли? – впечатли се бизнесменът.

- Да! Наистина! Ако ми дойдете някой ден на гости, ще ви покажа всички мои снимки в списанието – веднага го атакува с предложение тя.

- О, това е неочаквано. Не съм предполагал, че в кварталната сладкарница ще се запозная с истинска корица на „Плейбой“, истинско зайче. Ами не знам какво да кажа. Но сигурно е много интересно и забавно да си едно от зайчетата на „Плейбой“?

- Забавно?! Категорично не! По-скоро тъжно – призна си тя.

- Тъжно?! – изненада се бизнесменът. – Значи ти си едно тъжно зайче, така ли?

- Да, много точно го казахте...

- Моля те, да минем на „ти“. И да знаеш, че не ти отива да бъдеш тъжно зайче. Винаги съм изпитвал интерес към психиката на момичетата, които се снимат на корицата.

- В какъв смисъл? – ококори се неразбиращо Красимира.

- Това е дълга тема, ето че поръчката ми дойде, време е да тръгвам.

- Няма ли да останеш? – не скри разочарованието си Красимира.

- Не, трябва да се прибирам да поработя – усмихна се учтиво бизнесменът и каза на сервитьорката. – Донесете ми сметката на дамата и моята, ще платя в брой.

- Благодаря, че ми плати кафето. Как да ти се отблагодаря? – погледна го в очите Красимира, след като изчака сервитьорката да се отдалечи.

- Не, моля ти се, удоволствие беше, че се запознахме.

- Добре тогава, ето, на кутията на тортата ще запиша моя телефонен номер. Тази вечер съм свободна, ако ти стане скучно, след като поработиш вкъщи, обади ми се. Щом живеем в един квартал, ще дойда бързо.

Красимира не изчака отговора му, извади бързо химикал от чантата си и записа телефонния си номер. Бизнесменът й се усмихна, взе си тортата и напусна сладкарницата доволен. Харесваше му женското внимание. Годината започваше интересно и предизвикателно – две жени бяха настояли да се видят с него още днес и му бяха записали телефонните си номера. Защо приятелите му ползваха приложения за запознанства, когато на него му стигаше само да влезе във фитнеса или в кафенето и жените сами му се лепяха. Тази вечер определено нямаше да си легне сам. Работата можеше да почака до утре. Определено си струваше да се обади на една от двете, за да се позабавляват. А утре, в 11 часа, когато имаше среща за брънч с приятелите си, щеше подробно да им разкаже как му налитат жените и колко чаровно неустоим е.

 

На другия ден обаче Атанас Павлов не успя да разкаже нищо на приятелите си. Те го бяха чакали няколко часа и след като приключиха с храната, двама от мъжката им компания бяха решили да го посетят в дома му, за да го събудят, щом още не си вдигаше телефона.

Апартаментът на Атанас заемаше целия последен етаж на тузарска кооперация. Когато излязоха от асансьора, те видяха, че входната врата е отворена. Решиха, че ги е видял през прозореца и им е отворил. Без да се замислят, разменяйки си шеги на висок глас, двамата мъже влязоха вътре и го видяха... Лежеше гол на пода, прострелян в главата и в сърцето. Единият повърна от гледката, а другият се наведе да провери дали приятелят им имаше пулс. Нямаше. Атанас Павлов беше убит в дома си.

 

ВСИЧКИ КНИГИ НА ВЕНЕТА РАЙКОВА ВИЖТЕ ТУК.