Лиза

Когато задават на Елисавета Багряна въпроса каква професия би избрала, ако е на осемнайсет години, тя отговаря: „Сигурно ще искам да стана космонавтка. Защото на моите осемнайсет години за космонавт не се говореше. Аз мечтаех да бъда мореплавател, да бъда летец“. И тя в някаква степен постига мечтата си, защото през целия си живот успява да съхрани своя верен компас, който ѝ сочи посоките както в поезията, така и във времената, в които живее. Може би затова написаното от нея е преведено на повече от трийсет езика на пет континента.

За една от най-популярните и знакови личности в българската литературна история разказва писателката Боряна Дукова в новата си книга „Лиза“. Пълнокръвен, достоверен и завладяващ, този първи роман за Елисавета Багряна идва след успеха на „Извън редовете“, в който Дукова разказа за мистериозната съдба на Яна Язова.

Влюбената в света, хората, изкуството и поезията Лиза, както е наричана от близките си, споделя от първо лице, откровено и без задръжки, за големите срещи и любови, белязали вихрения ѝ житейски път и дръзката ѝ поезия, като не спестява нито шеметните изживявания, нито тежките удари, които съдбата ѝ изпраща.

Съкровено и интимно звучи гласът на Елисавета Багряна, докато лети към най-далечната точка, която ще посети – Рио де Жанейро, за да ни разкаже за най-драматичните и вълшебни дни от своя живот. В тези истории се редят образите на съпруга ѝ Иван Шапкарев, на големите ѝ любови Боян Пенев, Изидор Цанкар, Матвей Вълев, Александър Ликов, на личности, определили професионалния ѝ път – Йордан Йовков, Владимир Василев, Константин Константинов, Сирак Скитник, Дора Габе...

Елисавета Багряна не спира пътешественическата си „експанзия“. До края на дните си кръстосва България и земното кълбо със своите стихове, които продължават да се раждат. На фона на Белград, Париж, Рио де Жанейро, Белу Оризонте Лиза прелиства страниците, на които са изписани спомените и животът ѝ, а в думите ѝ туптят любовта, мъката, вината и неотменно жаждата за живот.