Бедняка Божи

„Бедняка Божи“, романизираната биография на свети Франциск от Асизи и едно от най-знаковите произведения на Никос Казандзакис, излиза за първи път у нас от издателство „Ентусиаст“ навръх 143-тата годишнина от рождението на автора. Определяна като шедьовър на духовния екзистенциализъм в литературата, книгата разгръща историята за живота и вярата на една от най-ярките религиозни фигури от Средновековието. Романът идва със стилното оформление на арт директора на „Ентусиаст“ Яна Аргиропулос и обединява труда на трима изявени преводачи.

Началния тон на текста задава знаменитият Георги Куфов, който блестящо пресъздава комплексния свят на гръцкия писател и благодарение на когото четем емблематичните му творби на български език. Три десетилетия по-късно работата по книгата продължава известният преводач Иван Б. Генов, който ни напусна през 2025 г., а окончателният завършек поставя Надежда Генова – университетски преподавател и сестра на Иван.

Появата на „Бедняка Божи“ в България съвпада със значимо събитие за католическата общност – Юбилейна година на свети Франциск от Асизи по случай 800-ната годишнина от неговата смърт. По този повод папа Лъв XIV издава декрет за честването, с който кани всички вярващи да последват завета на светеца.

Казандзакис, който определя себе си като „още един бедняк Божи“, пише историята след като посещава Асизи през 1953 г. заедно със съпругата си Елени. Градът разпалва желанието му да изобрази Франциск като най-съвършения подражател на Христос. В последните си години авторът преживява тежки лични сътресения, а романът се превръща в негова опора, близка по замисъл до „Последното изкушение“, където отново изследва вечната битка между плътта и духа.

„Любов и благоговение, и възхищение към героя и великомъченика ме владееха, докато пишех тази приказка, по-истинска и от истината“, казва Никос Казандзакис в увода на книгата. Той не просто пресъздава живота на Светеца от Асизи, а постига пълно сливане на житие и мит. Оспорва разбиранията за „святото“ като далечно и недосегаемо и го връща в тялото, в болката, в глада, в копнежа, в унищожението на егото. Неговият Франциск води непримирими вътрешни борби: между любовта към Бога и земните импулси; между нежността и самобичуването; между възвишението и ръба на безумието.

Историята разказва брат Леоне, спътникът на Франциск, чрез чийто образ читателят не остава като страничен наблюдател, а върви редом с героите, с техните съмнения, трудности и страхове. Интимно и истинско, това пътуване поставя сложен въпрос: Ще спазваме ли правилата, които убиват душата ни, или ще посмеем да ги променим? Дори ако това ни отведе до лудостта… или до Бога.