Защо идеята за мизерията на всекидневието ме преследва така упорито? Дали защото в момента аз мисля като баща си, който се опитва да избяга от делника, изолирайки се от света? Но с какво друго разполагаме ние, освен с всеки един ден на тази земя? Дори когато мислите ни се реят в безкрая, ние сме здраво заседнали в него. За да си осигури нужното разстояние, баща ми се превърна в отшелник. За разлика от него, мама е до гуша потънала в делника. Тя гледа света отвътре, а баща ми – отвън. Аз правя и двете. Това ме обрича на вечна несигурност.
Романът „Смяна на оптиката” изследва раздвоението на човешката личност, но не в медицинския смисъл на това понятие, а като присъщо качество на всеки един от нас. В него се разказва за една трийсетгодишна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество.
| Година | 2022 |
| Дизайн | Ивайла Пеева |
| Формат | ePub |
| Категории | Електронни книги |
Известният писател Людмил Тодоров, носител на Националната награда „Христо Г. Данов“, се завръща на литературната сцена с най-новия си роман „Смяна на оптиката“, издание на „Ентусиаст“.
Людмил Тодоров е автор на два сборника с разкази и пет романа, между които „Шлеп в пустинята“, „Разглобено лято“ и „С череша се задави косът“. През 2013 г. получава престижното литературно отличие „Христо Г. Данов“, а през 2016 г. награда „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство.
В основата на романа „Смяна на оптиката“ стоят интимните семейни отношения. С напредването на разказа те се развиват, обогатяват се и се превръщат в модели на поведение. Романът изследва раздвоението на човешката личност като присъщо нейно качество.
Повествованието се води от името на съвременна млада жена с високи изисквания към себе си и към околните, което прави живота ѝ труден в едно социално слабо и нравствено изостанало общество. Нейният единствен пристан е семейството, в което е родена и израсла. Вътрешно раздвоена между своята емоционална, общителна майка и рационалния си, скептичен баща, тя живее в състояние на вечна несигурност. Душата ѝ е разпъната между две непримирими, несъвместими гледни точки към света.
„Смяна на оптиката“ изследва човешкото раздвоение като бреме, но и като двигател в нашия живот. Написан в характерния за Людмил Тодоров ироничен стил, романът съчетава сериозна, значима тема с хумор, лекота и непринуденост на изказа.