Нощен влак за Лисабон

Международният бестселър „Нощен влак за Лисабон“ излиза в ново издание от „Ентусиаст“. Романът се смята за най-успешния на швейцарския писател и философ Паскал Мерсие и предлага завладяващо изследване на съзнанието и възможността за истинско разбиране на другия. Корицата на книгата представлява артистичен двулицев дизайн в черно и бяло, дело на Яна Аргиропулос.

Паскал Мерсие е литературният псевдоним на швейцарския философ Петер Биери. Той изучава философия, английски и индийски в Лондон и Хайделберг. Там Биери получава награда за докторска степен на Дитер Хенрих и Ернст Тугендхат за своята работа в областта на философията на времето. Съосновава центъра „Познание и интелект“ към Германската фондация за изследвания. Мерсие започва да пише романи на 51-годишна възраст. А през 2007 г. авторът получава наградата Marie Luise Kaschnitzи и е отличен с италианския приз „Premio Grinzane Cavour“ за най-добър чуждоезичен роман.

„Нощен влак за Лисабон“ е разказ за дълбините на споделената човечност и способността на езика да определя самите нас. Основната тема в романа е изследването на алтернативни животи чрез думи, разговори и житейския път на друг човек. Авторът предизвиква читателя да си представи какво би се случило, ако постави под въпрос битието си и започне ново съществуване.

След случайна среща с мистериозна португалка учителят по древни езици Раймунд Грегориус внезапно изоставя подредения си живот, за да започне нов. Тръгвайки по следите на Амадеу де Прадо – (измислен) португалски лекар и есеист, чиито писания изследват идеите за самотата, смъртността, смъртта, приятелството, любовта и лоялността, – той хваща нощния влак за Лисабон. Грегориус е обсебен от книгата на Прадо и нетърпеливо се опитва да разбере живота на автора. Тези разследвания го превеждат през цял Лисабон и го срещат с хората, чийто живот е бил преплетен с този на Прадо. Постепенно се очертава образът на един необикновен човек – лекар и поет, който се бунтува срещу диктатурата на Салазар.

Грегориус все повече се заплита в текстовете и живота на Прадо и от един момент нататък пътуването към него се превръща в пътуване към самия себе си.

„Тази книга се чете почти на един дъх и не може да бъде оставена“, - посочват от Die Welt и я определят като наръчник за душата, интелекта и сърцето.