Български
English
Френската писателка Ондин Каят дебютира у нас с най-успешната си книга „Парфюмът на изгнанието“. Разтърсващ и прочувствен, този роман отдава почит към живота, света и човечеството, особено арменския народ. Пропит с опияняващи аромати, сюжетът е вдъхновен от личната история на авторката и разглежда с дълбочина и финес връзката между майка и дъщеря, предаването на родовите травми и устойчивостта на човешкия дух пред всякакви изпитания. Изданието излиза под логото на „Ентусиаст“.
До момента Ондин Каят е публикувала девет заглавия, като сред тях най-търсеното и коментирано е „Парфюмът на изгнанието“. Известната френска журналистка Татяна дьо Роне го определя като „елегантен и завладяващ роман, който оставя незабравими следи“. Отделно от писателската си кариера Каят е ангажирана с различни социални каузи. По нейна инициатива е създадена глобалната лотария „Да заложим за един по-добър свят“, чиято цел е да финансира големи хуманитарни проекти.
Всичко започва със смъртта на Нона – бабата на Талин, която отглежда, напътства и подкрепя внучката си във всеки етап от живота ѝ. Тя я учи да разпознава цяла вселена от неуловими аромати и да ги превръща в невероятни парфюми. След кончината ѝ Талин е изправена пред предизвикателството да бъде начело на компанията, създадена от баба ѝ.
Под жасминовия храст в градината на Нона младата жена открива кожен бележник – тайния дневник на своята прабаба Луиз. Страниците му разкриват драматичното минало на семейството: арменския геноцид, страха, ужаса и изгнаничеството, през които са преминали предците ѝ. Но също така и надеждата, и способността за възкресение, съпровождащи всеки мъчителен период от човешката история. Като повдига завесата над тайните и травмите от миналото на своя род, Талин намира сили да се освободи от кошмарите, които я преследват в собствения ѝ живот, за да започне да го живее свободно и пълноценно.
Тази обаятелна одисея потапя читателите сред шепота на миналото, копнежа за промяна и обещанието за надежда, които ехтят на всяка страница. „Парфюмът на изгнанието“ трогателно напомня, че дори и най-дълбоките рани могат да се превърнат в източник на сила по пътя на израстването.
