Български
English
. се навършиха 54 години от смъртта на един от най-известните гръцки писатели – Никос Казандзакис. След шедьовъра „Рапорт пред Ел Греко“, издателство „Ентусиаст“ представя на българските читатели най-популярния роман на гръцкия класик – „Алексис Зорбас“. Книгата излиза на 1 ноември, когато честваме Деня на народните будители, в поредицата Enthusiast Vintage, отново във великолепния превод на Георги Куфов.
Алексис Зорбас е най-известният герой в гръцката художествена литература, а книгата за приключенията му – най-превежданата. Казандзакис започва да пише „Алексис Зорбас“ през август 1941 г. и завършва през 1943 г. Скоро след това идват и първите предложенията за превеждането на романа на чужди езици. Книгата става бестселър в Швеция и започват преговори за публикуването ? в Германия. През 1953 г. е издадена и в Норвегия. През 1954 г. получава наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. Едва десетина години след появата си тя вече е издадена в Англия, САЩ, Аржентина, Бразилия, Франция, Германия, Югославия, Дания, Швейцария, Италия, Израел, Норвегия, Швеция, Холандия и други.
Пълното заглавие на романа всъщност е „Житие и битие на Алексис Зорбас“. Част от него е пропусната в преводите на доста езици, включително и на български. Но то подсказва, че става дума за житието на един разпътен светия, на един „възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си“, както Казандзакис определя своя герой.
Прототипът на Алексис Зорбас е реално съществуващ човек, който писателят среща в Атон през 1914 г. Името му е Йоргос Зорбас. Роден е в малко селце в планината Олимп. През 1917 г. Казандзакис и Зорбас заминават за Мани в Пелопонес, където до 1918 г. се опитват да разработват лигнитна мина. Това начинание се оказва неуспешно, но съвсем скоро е превъплътено в световноизвестния роман. Запознанството на Никос с този мъж се оказва решаващо, защото Зорбас оставя върху писателя огромен отпечатък. Казандзакис признава, че неговият приятел Зорбас е един от хората, които са му повлияли в най-голяма степен в живота, наред с Омир, Буда, Ницше, Бергсон. „Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“ – казва споделя авторът.
През 1964 г. романът е филмиран под името „Зорба Гъркът“ и Никос Казандзакис получава световна известност. Режисьор е Михалис Какоянис. Великолепна роля в този филм прави носителят на две награди „Оскар“ Антъни Куин. Той пресъздава по невероятен начин колоритния персонаж на Алексис Зорбас. А класическото изпълнение на традиционния гръцки танц – сиртакито на Зорбас – се превръща в емблематичен израз на щастие и мъжество. Композиторът на музиката на известното днес сиртаки, написана специално за „Зорба Гъркът“, Микис Теодоракис, също се радва на световна слава.
Успехът на филма е толкова голям, че много от чуждестранните издания на книгата носят неговото заглавие, вместо оригиналното „Алексис Зорбас“, а фигурата на танцуващия сиртаки Антъни Куин заменя Зорбас по кориците на книгите. Ролята толкова „пасва“ на Антъни Куин, че актьорът често обичал да се представя с „Аз съм Зорба“, а когато си отива от този свят през юни 2001 г., заглавията на вестници, радио и телевизионни медии гласят: „Умря Зорба Гъркът“.
През 1968 г. поставят мюзикъла „Зорба“ на Бродуей. Филмът е отличен с три награди „Оскар“, четири номинации за наградите БАФТА и пет за „Златен глобус“. Днес, 68 години след излизането на книгата, „Алексис Зорбас“ се счита за най-популярния роман на Никос Казандзакис и продължава да заема своето заслужено място сред световните бестселъри.
За Никос Казандзакис (18.02.1883 - 26.10.1957 г.)
Никос Казандзакис е може би най-известният гръцки автор в чужбина. Романът му „Алексис Зорбас“ става световен бестселър след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба Гъркът“). Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това писателят не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за френската столица, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 - 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
Предложен е за Нобелова награда за литература през 1957 г., но я печели друг голям автор – французинът Албер Камю.
Никос Казандзакис: „Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“
„Ентусиаст“ издава световния бестселър на известния гръцки писател – „Алексис Зорбас“
На 26 октомври 2011 г
. се навършиха 54 години от смъртта на един от най-известните гръцки писатели – Никос Казандзакис. След шедьовъра „Рапорт пред Ел Греко“, издателство „Ентусиаст“ представя на българските читатели най-популярния роман на гръцкия класик – „Алексис Зорбас“. Книгата излиза на 1 ноември, когато честваме Деня на народните будители, в поредицата Enthusiast Vintage, отново във великолепния превод на Георги Куфов.
Алексис Зорбас е най-известният герой в гръцката художествена литература, а книгата за приключенията му – най-превежданата. Казандзакис започва да пише „Алексис Зорбас“ през август 1941 г. и завършва през 1943 г. Скоро след това идват и първите предложенията за превеждането на романа на чужди езици. Книгата става бестселър в Швеция и започват преговори за публикуването ? в Германия. През 1953 г. е издадена и в Норвегия. През 1954 г. получава наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. Едва десетина години след появата си тя вече е издадена в Англия, САЩ, Аржентина, Бразилия, Франция, Германия, Югославия, Дания, Швейцария, Италия, Израел, Норвегия, Швеция, Холандия и други.
Пълното заглавие на романа всъщност е „Житие и битие на Алексис Зорбас“. Част от него е пропусната в преводите на доста езици, включително и на български. Но то подсказва, че става дума за житието на един разпътен светия, на един „възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си“, както Казандзакис определя своя герой.
Прототипът на Алексис Зорбас е реално съществуващ човек, който писателят среща в Атон през 1914 г. Името му е Йоргос Зорбас. Роден е в малко селце в планината Олимп. През 1917 г. Казандзакис и Зорбас заминават за Мани в Пелопонес, където до 1918 г. се опитват да разработват лигнитна мина. Това начинание се оказва неуспешно, но съвсем скоро е превъплътено в световноизвестния роман. Запознанството на Никос с този мъж се оказва решаващо, защото Зорбас оставя върху писателя огромен отпечатък. Казандзакис признава, че неговият приятел Зорбас е един от хората, които са му повлияли в най-голяма степен в живота, наред с Омир, Буда, Ницше, Бергсон. „Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“ – казва споделя авторът.
През 1964 г. романът е филмиран под името „Зорба Гъркът“ и Никос Казандзакис получава световна известност. Режисьор е Михалис Какоянис. Великолепна роля в този филм прави носителят на две награди „Оскар“ Антъни Куин. Той пресъздава по невероятен начин колоритния персонаж на Алексис Зорбас. А класическото изпълнение на традиционния гръцки танц – сиртакито на Зорбас – се превръща в емблематичен израз на щастие и мъжество. Композиторът на музиката на известното днес сиртаки, написана специално за „Зорба Гъркът“, Микис Теодоракис, също се радва на световна слава.
Успехът на филма е толкова голям, че много от чуждестранните издания на книгата носят неговото заглавие, вместо оригиналното „Алексис Зорбас“, а фигурата на танцуващия сиртаки Антъни Куин заменя Зорбас по кориците на книгите. Ролята толкова „пасва“ на Антъни Куин, че актьорът често обичал да се представя с „Аз съм Зорба“, а когато си отива от този свят през юни 2001 г., заглавията на вестници, радио и телевизионни медии гласят: „Умря Зорба Гъркът“.
През 1968 г. поставят мюзикъла „Зорба“ на Бродуей. Филмът е отличен с три награди „Оскар“, четири номинации за наградите БАФТА и пет за „Златен глобус“. Днес, 68 години след излизането на книгата, „Алексис Зорбас“ се счита за най-популярния роман на Никос Казандзакис и продължава да заема своето заслужено място сред световните бестселъри.
За Никос Казандзакис (18.02.1883 - 26.10.1957 г.)
Никос Казандзакис е може би най-известният гръцки автор в чужбина. Романът му „Алексис Зорбас“ става световен бестселър след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба Гъркът“). Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това писателят не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за френската столица, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 - 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
Предложен е за Нобелова награда за литература през 1957 г., но я печели друг голям автор – французинът Албер Камю.
Дата: 01 ное 2011 . се навършиха 54 години от смъртта на един от най-известните гръцки писатели – Никос Казандзакис. След шедьовъра „Рапорт пред Ел Греко“, издателство „Ентусиаст“ представя на българските читатели най-популярния роман на гръцкия класик – „Алексис Зорбас“. Книгата излиза на 1 ноември, когато честваме Деня на народните будители, в поредицата Enthusiast Vintage, отново във великолепния превод на Георги Куфов.
Алексис Зорбас е най-известният герой в гръцката художествена литература, а книгата за приключенията му – най-превежданата. Казандзакис започва да пише „Алексис Зорбас“ през август 1941 г. и завършва през 1943 г. Скоро след това идват и първите предложенията за превеждането на романа на чужди езици. Книгата става бестселър в Швеция и започват преговори за публикуването ? в Германия. През 1953 г. е издадена и в Норвегия. През 1954 г. получава наградата за най-добра чуждестранна книга във Франция. Едва десетина години след появата си тя вече е издадена в Англия, САЩ, Аржентина, Бразилия, Франция, Германия, Югославия, Дания, Швейцария, Италия, Израел, Норвегия, Швеция, Холандия и други.
Пълното заглавие на романа всъщност е „Житие и битие на Алексис Зорбас“. Част от него е пропусната в преводите на доста езици, включително и на български. Но то подсказва, че става дума за житието на един разпътен светия, на един „възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си“, както Казандзакис определя своя герой.
Прототипът на Алексис Зорбас е реално съществуващ човек, който писателят среща в Атон през 1914 г. Името му е Йоргос Зорбас. Роден е в малко селце в планината Олимп. През 1917 г. Казандзакис и Зорбас заминават за Мани в Пелопонес, където до 1918 г. се опитват да разработват лигнитна мина. Това начинание се оказва неуспешно, но съвсем скоро е превъплътено в световноизвестния роман. Запознанството на Никос с този мъж се оказва решаващо, защото Зорбас оставя върху писателя огромен отпечатък. Казандзакис признава, че неговият приятел Зорбас е един от хората, които са му повлияли в най-голяма степен в живота, наред с Омир, Буда, Ницше, Бергсон. „Зорбас ме научи да обичам живота и да не се боя от смъртта“ – казва споделя авторът.
През 1964 г. романът е филмиран под името „Зорба Гъркът“ и Никос Казандзакис получава световна известност. Режисьор е Михалис Какоянис. Великолепна роля в този филм прави носителят на две награди „Оскар“ Антъни Куин. Той пресъздава по невероятен начин колоритния персонаж на Алексис Зорбас. А класическото изпълнение на традиционния гръцки танц – сиртакито на Зорбас – се превръща в емблематичен израз на щастие и мъжество. Композиторът на музиката на известното днес сиртаки, написана специално за „Зорба Гъркът“, Микис Теодоракис, също се радва на световна слава.
Успехът на филма е толкова голям, че много от чуждестранните издания на книгата носят неговото заглавие, вместо оригиналното „Алексис Зорбас“, а фигурата на танцуващия сиртаки Антъни Куин заменя Зорбас по кориците на книгите. Ролята толкова „пасва“ на Антъни Куин, че актьорът често обичал да се представя с „Аз съм Зорба“, а когато си отива от този свят през юни 2001 г., заглавията на вестници, радио и телевизионни медии гласят: „Умря Зорба Гъркът“.
През 1968 г. поставят мюзикъла „Зорба“ на Бродуей. Филмът е отличен с три награди „Оскар“, четири номинации за наградите БАФТА и пет за „Златен глобус“. Днес, 68 години след излизането на книгата, „Алексис Зорбас“ се счита за най-популярния роман на Никос Казандзакис и продължава да заема своето заслужено място сред световните бестселъри.
За Никос Казандзакис (18.02.1883 - 26.10.1957 г.)
Никос Казандзакис е може би най-известният гръцки автор в чужбина. Романът му „Алексис Зорбас“ става световен бестселър след филмирането му от Михалис Какоянис („Зорба Гъркът“). Следват и романите „Христос отново разпнат“, „Свобода или смърт“, „Последното изкушение“, „Рапорт пред Ел Греко“, които стават световно известни. Въпреки това писателят не се самоопределя като романист, за него тези произведения са нещо, с което се е захванал между другото. Той вижда себе си като всеобхватен мислител, философ и търсещ човек. Идеологията и творчеството на Казандзакис трудно могат да бъдат сложени в определени рамки.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899-1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за френската столица, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дьо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи. Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 - 1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
Предложен е за Нобелова награда за литература през 1957 г., но я печели друг голям автор – французинът Албер Камю.
