За „Страж“ и как една книга може да изкара собствените ни дяволи наяве

Всяка война оставя след себе си не само разрушения, но и съсипани човешки същества. 

В епоха на войни, жестокост, избивания и нечовечност, един роман показва същността на войната директно от самото й ядро. „Страж“ е книга, която се осмелява да повдигне въпроса за войната с Афганистан, водена повече от  10 години, но силно пренебрегвана. Гениалността на това произведение идва от погледа върху гледната точка на другия. Ние виждаме фронта с повече от чифт очи, което ни позволява да надникнем в личните съмнения и страхове на войниците, в техните паранои и ментални сривания. „Страж“ показва войната от човешката й страна и нечовешките постъпки, които тя заражда в умовете на войниците. В момент, когато един хуманен акт е толкова нужен, фронтът изкарва най-лошото у човека и го прави мнителен и жесток. Обзема ме нещо като паника, след това, почти веднага, смазваща умора. Тя е толкова силна, че имам чувството, че ще ме погълне жив. Джойдийп Рой-Батачаря пише думи, които правят четящия участник в сюжета. От самото начало на книгата той предполага и се чуди какво ще се случи накрая. А краят? Той определено е най-добрата част от „Страж“. Когато една книга притежава силата да те направи на глупак и да опровергае собствените ти мисли, тогава тя има истинска стойност. „Страж“ показва собствените ни страхове и човешки слабости и доказва, че това, което изглежда по един начин, често се оказва съвсем различно. Светослава Будинова, стажант в издателство „Ентусиаст“