„Никой не е забравен и нищо не си спомняме“: роман за паметта, наследството и вината

Многопластов, динамичен и дълбоко човешки, първият роман на новоизгряващата сръбска писателка Миряна Дърлевич излиза на български език от „Ентусиаст“. На фона на завладяващ криминален сюжет „Никой не е забравен и нищо не си спомняме“ изследва редица значими теми като колективната памет, последиците от неизказаните думи, приятелството и отношенията между родители и деца. Още след публикуването си през 2022 г. книгата получава положителни отзиви както от критиката, така и от читателите, а същата година попада и в краткия списък на НИН-овата награда – най-престижното литературно отличие в Сърбия.

Освен като писател Миряна Дърлевич има опит като драматург и творчески директор в продуцентски компании и рекламни агенции. Тя е автор на пиесите „Сънят на Свети Петър Цетински“, поставена в Черногорския национален театър, и на „Слънчогледи“, играна в Народния театър във Вършац. Нейният литературен дебют „Никой не е забравен и нищо не си спомняме“ излиза, след като печели анонимния конкурс за най-добра непубликувана книга на издателство „BOOKA“ и ОТП банка в конкуренция с 575 ръкописа. Определян като „значителен принос към съвременната сръбска проза“, романът се отличава със своята комбинация от напрегнат сюжет, силен емоционален тон, фин хумор и ярки герои.

На пръв поглед детективски роман, книгата надхвърля границите на жанра със своя дълбок психологизъм и желанието на авторката да разрови болезнени проблеми като травмите от 90-те години, забравата и цената, която децата плащат за греховете на своите родители.

На 9 май в самото сърце на Белград са открити три млади момичета – голи, неподвижни и без спомени за случилото се. Инспектор Лепа Видич бързо разбира, че това не е обикновено престъпление. За да разплете мистерията, тя трябва да се гмурне дълбоко в лабиринта от тайни на три семейства, чието минало е неразривно свързано.

На фона на новобелградските блокове, където зад сивите декори дебнат носталгия и тревожност, се разгръща интригуваща история, която Миряна Дърлевич посвещава на поколението Х от някогашна Югославия и на неговите деца. Този роман държи читателите в напрежение до последната страница, докато задава най-важния въпрос: възможно ли е да продължим напред, ако сме забравили кои сме?