Отново пътешестваме с Никос Казандзакис

След излизането на „Пътешествайки“, книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата продължава с непубликувани до момента у нас текстове, посветени на Англия и Испания. Вторият том, част от луксозната колекция на издателство „Ентусиаст“ с най-значимите произведения на световноизвестния писател, събира проникновени мисли за двете страни и за пореден път откроява философската дълбочина на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Селекцията на текстовете и преводът от гръцки език са дело на Николай Костов, а оформлението на изданието – на арт директора Яна Аргиропулос.

„Сънищата и пътешествията оказват най-голямо влияние върху живота ми“, признава Никос Казандзакис. Неслучайно от Kirkus Review отбелязват, че „вероятно затова и пътеписите му са така удивително възторжени, сетивни, блестящо и с любов написани, жизнеутвърждаващи и философски“.

В продължение на 40 години писателят пътува из Европа, Азия и Африка и не само посещава многократно Испания и Англия, но навлиза в сърцевината на тези две нации с богата история и сложна духовна идентичност. Англия е видяна през погледа на проницателен наблюдател на модерния свят – със своите социални контрасти, индустриален ритъм и морални дилеми. Испания е разкрита като земя на крайности, страст и трагична красота – пространство, в което историята, религията и бунтът се преплитат неразделно.

Казандзакис разгръща жива картина на градовете, изкуството, обществата и суровата необикновена енергия на двете държави, като не пропуска да открои и литературните емблеми на страните – Сервантес и Шекспир. Свидетелските си разкази писателят допълва с лирични прозрения за екзистенциалния смисъл на пътуването, пътуванията, които за него са „духовни пиратства, изблици на изтерзаното сърце, ненаситност на окото, копнеещо и бързащо, преди да угасне, да види колкото е възможно повече вода и земя“.

„В онзи ден сърцето ми изригна и вече бе сигурно: животът е любовна, смъртна борба, едно страшно, без надежда и без малодушие, донкихотовско приключение“, пише Казандзакис в очерка „Бикоборството“ от 1936 г. Дръзкият му вик „VIVA LA MUERTE!“ е не само кулминацията на неговата испанска експедиция, но е апотеозът на философските му размишления за свободата, вярата, изкуството и светлата трагичност на човешката съдба.