Един последен поглед - специално издание с L`europeo

Цигареният дим в преливащото от хора и звуци парижко кафене превръща лицата на присъстващите в почти неразгадаеми силуети. Но ние нямаме право да не си позволим поне „един последен поглед“ към тях, тъй като въпросните лица са някак забележителни, обърнете внимание: в едно от сепаретата Гъртруд Стайн разпилява и пак събира парчетата от поредния литературен опит на поклащащия се срещу нея Хемингуей. Скот Фицджералд и вече пияната Зелда танцуват в средата на помещението, точно срещу масата на Салвадор Дали, Пикасо и Бунюел, ухажващи развратната и великолепна Кики дьо Монпарнас. Кроули е демоничен, по традиция, Шагал е срамежлив и постоянно си рисува някъде отстрани, през все по-плътния дим преминават още Т. С. Елиът, Езра Паунд, Джуна Барнс, всички заедно търсещи изгубения смисъл на цяла една епоха.

„Изгубеното поколение“ е извор на вдъхновение, което във времето ще се превърне в митология. За него ще се пишат музикални произведения, пиеси, разкази, романи, научни анализи, като между най-известните му художествени интерпретатори се нарежда австралиецът Джеймс Олдридж с романа „Един последен поглед“, издаден през 1977 г. и публикуван на български през 1980 г. с блестящия превод на Красимира Абаджиева. Главните герои в романа са двамата най-изгубени сред изгубените титани на епохата Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фицджералд, без претенция за хронологическа или биографична точност спрямо френското им битие, но пък с претенцията да бъде удоволствие за сетивата. И е точно такова. Преди самия роман ви предлагаме два портрета на неговите главни герои – също художествени, но далеч по-акуратни в историческо отношение, с надеждата, че ще направят удоволствието от „Един последен поглед“ още по-пълно.