Автори

Жоржи Амаду (1912–2001) е един от най-известните бразилски писатели и значима фигура в латиноамериканската литература. Роден е в град Итабуна, щата Баия, където най-често се развива действието в неговите книги.

Амаду започва да пише още в ранна възраст, като първият му роман, „O País do Carnaval“ (1931) излиза, когато е едва на 18 години. Темите му често се фокусират върху социалните неравенства, борбата на хората от по-ниските класи и културното богатство на Баия. Сред най-емблематичните му произведения са „Какао и кръв“ (1943), „Габриела, карамфил и канела“ (1958), „Тереза Батиста, уморена от битки“ (1972) и „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (1966).

Писателят често вплита в книгите си бразилската мултикултурност, фолклор и религиозни вярвания, като изобразява живота на обикновените хора с голяма човечност и хумор. Творчеството му е пропито с романтизъм и социална критика, като той никога не губи симпатията си към героите от народа. Освен автор, Амаду е и активен общественик, който се включва в Бразилската комунистическа партия, заради което е преследван и принуден да живее в изгнание близо десетилетие. През 1961 г., след завръщането му в страната, става член на Бразилската литературна академия.

Награждаван е многократно както в родината си, така и в чужбина. Книгите му са преведени на над 50 езика., а някои от тях са адаптирани за театър, кино и телевизия.