Е. Т. A. Хофман (1776–1822) е немски писател от епохата на Романтизма. По професия юрист, той твори и се изявява като композитор, музикален критик, карикатурист и художник на илюстрации. Хофман е един от великите синкретици на Европа, съчетаващ музика, литература и изобразително изкуство. Творбите му може да се тълкуват като реакция срещу Просвещението, свело действителността до научно доказуемото и наложило рестриктивни методи в педагогиката.
Известни творби на писaтеля са: „Пясъчният човек“, „Царската годеница“, „Принцеса Брамбила“, „Златната делва“, „Житейските възгледи на котарака Мур“, „Малкият Цахес, наречен Цинобър“, „Еликсирите на дявола“.
Литературата на Е. Т. A. Хофман оказва огромно влияние върху по-късните писатели като Херман Хесе, Томас Ман, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, сър Артър Конан Дойл, Едгар Алан По, Николай Гогол, Фьодор Достоевски, Михаил Булгаков, Оноре дьо Балзак и др.
По едноименните произведения на Е. Т. A. Хофман Чайковски създава балета си „Лешникотрошачката“, а Роберт Шуман – „Крайслериана“. Рихард Вагнер композира операта „Летящият холандец“ по текст на Хофман.
Проблемите на съвременното общество като страх, несигурност, поемане на лична отговорност и изразяване на свободата на волята се намират и в белетристичните творби на Е. Т. A. Хофман. Той поднася тези теми с чувство за хумор и ирония. Неговите произведения се считат за първообрази на съвременните творби от жанра фентъзи.