Ива Йолова е работила в три всекидневника, което днес на шега определя като „диагноза – заради лудата динамика и други особености на медийния ни бит“.
Завършила е Френската гимназия във Варна, Журналистика в Софийския университет и специализация по кинодраматургия във ВИТИЗ.
Била е репортер в културния отдел на несъществуващия вече вестник „Народна младеж“, откъдето е уволнена през 1977-а по идеологическия параграф „за непригодност“, заради диалог с Борис Димовски и Радой Ралин, посветен на реализацията на младите. Известно време след това калява перото си наказателно в икономическия отдел на в. „Труд“. В културата я връщат познанията ѝ на чужди езици, когато у нас започват Международните писателски срещи, а тя е във вестникарския екип, интервюирал знаменити автори.
От 1990-а до края на юли 2015-а е била шеф на културните отдели в „Труд“ и „Преса“ (до неочакваното му спиране).
Сред най-късметлийските си професионални предизвикателства определя създаването на културната седмична притурка „Арт Труд“, дългогодишната организация на единствения за всекидневния ни печат литературен конкурс „Златният ланец“ и сериозното присъствие на теми от артистичния ни живот в „Преса“.
А в житейски план – двамата пораснали вече синове – Георги и Ивайло, които („слава богу!“) градят кариери в други поприща.
Сред професионалните ѝ награди са журналистическият приз на Нов български университет, две отличия от Националния конвент на експертите, две – от Салона на изкуствата в НДК, няколко от изданията, в които е работила.