Ги дьо Мопасан е френски писател-натуралист, който е считан за най-големия френски майстор на късия разказ.
Mопасан прави дебюта си като поет с Des Vers – Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan – Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. „Пиер и Жан“ (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ (Le Horla, 1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.
Една от най-известните творби на Мопасан е романът „Бел Ами“ (1885 г.), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистичеки елит.
Ги дьо Мопасан е от най-влиятелните и подражавани автори в световната литература. Той е най-въздействащия френски писател, а творбите му се отличават с психологически, хумористични и сатирични истории, грабващи със силата на своите персонажи. Плетеница от ридания и възторзи, усмивки и сълзи, радости и мъки, обединени от човешкия порив за оцеляване чрез ненакърнимо достойнство. Едно безмилостно писателско перо, отличаващо се с пестеливост, но и разкриващо рядката дарба на писателя да говори за абсурдите на човешката природа с хумор и ирония.