Братя Грим са немски фолклористи и лингвисти. Те са най-известни със сборника си „Детски и домашни приказки“, който насърчава съвременното изучаване на фолклора. Днес братя Грим попадат сред най-значимите учени на своето време.
Якуб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим са най-големите от шестте деца в семейството на адвоката Филип Вилхелм. По стъпките на баща си двамата изучават право в Марбургския университет. По време на следването им в тях се събужда любовта към народната поезия и те усвояват метод на антикварно изследване, който формира основата на по-късната им научна работа.
Първоначално братя Грим започват да събират немски народни песни и приказки за свои приятели, които сътрудничат в създаването на влиятелна колекция от фолклорни текстове през 1805 г. Братята откриват в някои критични есета съществена разлика между народното творчество и другите писмени текстове. За тях фолклорът показва вечните радости, скърби, надежди и страхове на човечеството.
През 1812 и 1814 г. братя Грим публикуват своите събрани истории под заглавието „Детски и домашни приказки“, като името намеква, че са подходящи както за големи, така и за по-малки. В тази колекция са включени над двеста разказа, сред които най-разпознаваеми са „Снежанка“, „Червената шапчица“ и „Спящата красавица“. Те са предназначени за изразяване на душевното състояние, въображението и вярванията на хората през вековете. По-голямата част от историите са взети от устни източници. Голямата заслуга на Вилхелм Грим е, че придава на приказките четивен вид, без да променя фолклорния им характер. Сборникът се превръща в еталон за повсеместното колекциониране на народни приказки, а бележките на Грим към разказите, заедно с други изследвания, формират основата на науката за фолклора.