„Момче“-то, което се превърна във велик разказвач

Ако сте сред феновете на Роалд Дал и неговите книги за деца, няма как в някакъв момент да не сте чудили откъде са му хрумнали всички тези страхотни идеи, неповторими герои и на какво се дължи неласкавото му отношение към възрастните. С автобиографичната си книга “Момче” (изд. Ентусиаст) самият Дал дава отговори на повечето от тези въпроси, докато ни връща в 20-те и 30-те години на миналия век.
 
Разказът му започва с кратка информация за баща му и неговото семейство, които са норвежци. Всъщност Роалд няма много лични спомени от баща си, тъй като той умира от пневмония, когато момчето е 3-годишно. Следват ранните му години, а после ученическите, които за Дал като цяло ще се окажат не особено приятни, но пък ще дадат богат материал за бъдещите му детски книги.
 
След прочита на “Момче” вече не е трудно да откриеш отражението на тези детски преживелици в книгите на възрастния писател. Няма как да не видиш първообразите на г-жа Тъпашка в мърлявата и вечно намусена госпожа Пратчет от сладкарничката в Ландаф или на ужасната мисис Трънчбъл в лицето на всеки от училищните директори, с които се сблъсква малкият Дал.
 
Именно училищните директори са тези, които присъстват като черна сянка в книгата и чийто основен контакт с учениците навремето е бил свързан с даването на разпореждания и налагането на физически наказания. Макар животът на Роалд Дал е бил диманичен и изпълнен с много трагични моменти (катастрофи, смърт, болести) и опасности,  дори след толкова много изминало време (книгата излиза през 1986 г.) от думите му се усещат ужасът и обидата от боя с пръчка и пълното пренебрежение към гледната точка на децата.
 
Особено приятни за мен бяха спомените за ежегодните летни ваканции в Норвегия (майката на Дал също е норвежка) – от описанието на дългото пътуване от Уелс до Норвегия до излетите на голямото задружно семейство сред красивата северна природа.
 
Въпреки описаните неприятни спомени и случки от детството на Роалд Дал, съвсем не очаквайте тъжна и тегава мемоарна книга. Той е неповторим разказвач, който умело представя забавните случки от детството си. Още по-хубавото е, че не се усеща така характерното за възрастните (и досадно за децата) натякване колко по-хубав е бил животът едно време и колко по-щастливи са били децата. Действително писателят не пропуска да обясни на малките си читатели контекста на своето детство и тогавашния начин на живот, но оставя на тяхното въображение да си представят какво би било да живеят навремето и да решат дали би им харесало.
 
А защо книгата е озаглавена точно “Момче”? Роалд Дал е единствен син (сред 3 дъщери) и връзката с майка му е изключително силна - редовно й пише писма в продължение на дълги години дори и след завършване на училище. Няма как да не усетите магията на неговата дълбока привързаност и неподправените възхищение и уважение към майката, която не се отчайва от трудностите и изтощителните грижи за голямото семейство.

 
“Момче” е задължителна за четене от всеки фен на Роалд Дал независимо от възрастта, не сано защото предлага безценен поглед към живота на приказник № 1, кара и защото те кара да цениш, това което имаш и ти дава надежда, че можеш да извлечеш нещо хубаво от всяко преживяване, приятно или не.
 
Книгата е с илюстрации на дългогодишната творческа “половинка” на Дал Куентин Блейк, а до българските читатели достига в чудесния превод на Катя Перчинкова.
 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Enthusiast | All rights reserved | www.enthusiast.bg