„Всички наши места“ от Дженифър Нивън - Ревю

"Всички наши места" от Дженифър Нивън - Ревю
 
От време на време се случва да намеря книга, която сякаш ме хваща за раменете и ме разтриса изведнъж, действа като ледена вода и отваря очите ми за много неща от света, които наистина ни заобикалят. Не знаех, че "Всички наши места" е именно такова четиво, когато разгърнах първите страници на плажа под яркото слънце. Сега, вече затворила и последната, си давам сметка колко пренебрегнати са психическите заболявания от хората.
 
Днес в младежката литература често се среща темата за този тип заболявания, но рядко се случва авторът да успее да пресъздаде реалистично обърканите мисли на един човек, борещ се със себе си и с околните, като Теодор Финч, един от двамата главни герои в книгата. 
 
Многопластов и разноцветен, Финч е далеч от всеки типичен образ от подобни сюжети благодарение на смелия му глас и невероятно чувство за хумор. Персонажът му прави романа завладяващ и откъсва читателите от мисълта за тъга и негативизъм, както всяка мисъл, която се появава в ума при споменаването на психическо заболяване. 
 
В същото време този така нетипичен герой е и перфектният образец за биполярно разстройство/депресия със смяната на чар и болка.
 
Вторият главен образ на Нивън е Вайълет Мърки, момичето, което Финч вижда само в часовете по география, това, което носи старите очила на починалата си в инцидент с кола сестра, от който то се е спасило. Вайълет е по-малко запомнящият се персонаж, гласът ѝ е по-малко открояващ се, историята ѝ е по-често срещана. 
 
Изпитах съжаление заради мъката ѝ по по-голямата ѝ сестра, но не успях да вникна дълбоко във връзката, която са имали, заради малкото разкрити моменти от общото им минало. И много неща около нея ми се сториха пресилени - като навикът ѝ да издига прегради между себе си и хората, както и абсолютният ѝ отказ да опита да се върне към любимите си занимания от миналото. 
 
Моментите ѝ заедно с Финч обаче са запомнящи и силни. Обичам приключението им в Индиана, проучването им за най-забележителните места в щата, тетрадката, в която пишат и малките неща, които правят един за друг, за да си помогнат.
 
"Проблемът на хората е, че през повечето време забравят за малките неща, а те са толкова важни. Всички са адски заети за чакаг на местата за чакане. Ако спрем за миг и си припомним, че има и места като кулата Пурина и гледки като тази, ще сме по-щастливи."
 
Любовта между двамата не е обичайна и клиширана, а смразяваща и разтърсваща, защото тя е породена от общата им нужда да намерят/изгубят себе си. Докато тоѝ мечтае за перфектния ден, а в същото време събира информация за всеки възможен начин за самоубийство, тя по свой начин търси път към стария си начин на живот, без тъга и вина за случилото се. 
 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg