Йордан Желязков – за българското фентъзи, дебютния роман и писането

Като страстен любител на този жанр, нямаше как да не изпитам огромно удоволствие от факта, че на българския литературен фронт се появи нов фентъзи автор. Неговото име е Йордан Желязков, а съвсем наскоро той представи пред родна публика и своя дебютен роман – “В ярката им светлина”.
Книгата се появи на бял свят с логото на издателство “Ентусиаст”, като любопитното е, че първоначално тя бе налична единствено на английски език. Сега обаче и българската публика ще има възможността да научи повече за създадения от автора свят на друмяните, а редактор на романа е небезизвестният Любен Дилов-син.
Йордан Желязков е роден на 01.02.1988 г. в София. Две години по-късно родителите му – Евгени и Екатерина Желязкови – се връщат в родния им град Русе, където Йордан живее до 2009 г., преди да се премести отново в столицата. Учи в Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе, получава бакалавърска степен по маркетинг в РУ „Ангел Кънчев“. В НБУ завършва магистратура „Творческо писане“.
Първи писателски стъпки прави още като ученик, но решава да се захване сериозно с писане чак на 21-22-годишна възраст. Тогава започва да работи по първия си опит за роман, а в последствие и върху изграждането на цял, измислен свят. Именно след тези усилия Йордан Желязков записва магистратура в НБУ. Там учи при Емилия Дворянова, Едвин Сугарев, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов и други. По същото време започва и работа по романа „В ярката им светлина“, с който се дипломира с отличие през 2014 г.

Здравей, Йордан. „В ярката им светлина“ е твоят дебютен роман. Как се стигна до написването му?

Пътят до написването на „В ярката им светлина“ беше доста дълъг. Занимавам се с идеята за света на книгата от години насам, в него имам наченати вече няколко други истории и ръкописи, върху които изградих стила и уменията си.
„В ярката им светлина“ започнах да пиша чак години по-късно, докато учех „Творческо писане“ в НБУ и когато се почувствах достатъчно сигурен в способностите си.

Защо точно фентъзи?

Защото фентъзи жанрът ми предложи най-големи възможности за разказването на тази история. Чета фентъзи от малък и за мен той е оптималният жанр за почти всяка ситуация. Предлага на писателя неограничена свобода на действие, а на читателя носи ескапизъм от най-високо ниво. Фентъзи жанрът изкарва читателя от неговите свят и реалност в такава степен, че позволява предаването на дълбоки и смислени послания в най-чист вид, заобикаляйки убежденията и вярванията, които имаме и които често ни влияят докато четем.
 
Любопитно е, че романът първо излиза на английски език, а чак след това на български. Това малко ни изненада. Защо избра подобна стратегия?

Ами – не съм я избрал. Просто така се случи.
В основната си част „В ярката им светлина“ беше завършен още в края на 2014 година и от тогава насам търсех български издател за книгата. Намерих още през май – издателство „Ентусиаст“, с които съм много щастлив да работя и с които решихме да издадем книгата през ноември, като най-удачен период.
Успоредно с това обаче работех по подготовката за англоезичния самиздат на книгата. Това включи професионален превод, дело на Александър Гюровски, англоезична редакция, корица за англоезичното издание, уебсайт, карти на света, онлайн маркетинг, crowdfunding кампания за финансирането на целия този малък цирк, и т.н.
И просто така се случи, че англоезичната версия на книгата беше готова преди българската. Дали за добро или не – не знам, трудно ми е да преценя. Просто всяка една от двете версии беше издадена тогава, когато беше готова.

Редактор на „В ярката им светлина“ е Любен Дилов-син, който не се нуждае от представяне. Той с какви съвети ти помогна? Имаше ли такива? Самият
той се изказа повече от ласкаво за романа.


Работата с Любен Дилов-син беше огромно удоволствие! Той ми помогна изключително много с финалните, стилистични редакции на текста. Любен е редактор, който знае кое и как трябва да бъде пипнато, за да се подобри текстът, но и да се запази стилът на писателя.

Научихме, че вече създаваш изцяло нов фентъзи свят, който ще обогатяваш с всяка следваща своя книга. Какъв е твоят фентъзи свят, Йордане?

Светът на книгата е много по-мащабен, отколкото се вижда в самата нея. „В ярката им светлина“ показва само един континент и случващите се на него събития, но в своята цялост, светът е обширен горе-долу колкото нашия собствен. Той има вече създадена история, простираща се три хилядолетия назад и е населен с много различни етноси, култури и религии, които са вече изградени, но тепърва предстои да бъдат показани. Магичният елемент във „В ярката им светлина“ е доста заземен и минимален, но и при него предстои развитие.
По естество светът на книгата е класическа фентъзи реалност, която дава възможност за много фентъзи сюжети, но и за мета поглед над жанра. Освен това е изграден около идеята за измамността на историята като наука и колко заблуждаваща може да бъде тя, по простата причина, че се пише от хора.

А кои са друмяните? Какво трябва да знаем за тях?

Друмяните са пустинен/степен народ, с доста номадски манталитет, въпреки иначе уседналия си начин на живот. Те населяват целия континент, представен в книгата, разпръснати в отделни, децентрализирани племена и градове из него. Наричат се друмяни, заради религията и светогледа си – те вярват, че техните богове са ги сложили в този свят с едничката цел друмяните да постигнат „перфектно съществуване“. Това е техният „Път“ и при неуспех в следването му, боговете ще унищожат света и ще „преродят“ друмяните в друг свят, където да започнат „следването на Пътя” отначало. За друмяните „прераждането“ е нещо лошо – то означава провал и „загуба на Пътя“. Те вярват, че звездите са предишни светове, на които вече са се провалили.
От този им мироглед идват и доста от конфликтите в книгата – от различните идеи за това какво означава да „следваш Пътя“.

Знаем, че следващият ти роман няма да бъде продължение на първия, макар и да се развива в същата Вселена. Можеш ли все пак да ни загатнеш, какво точно ни подготвяш в следващата си книга?

Действието в следващата книга (все още безименна) ще се развива около 15-20 години след „В ярката им светлина“, в напълно нов континент и с предимно нови главни персонажи. Вероятно ще бъде начало на трилогия или дуология. Все пак обаче основните събития, с които „В ярката им светлина“ завършва, ще имат силно влияние над случващото се в тази дуология/трилогия и няколко от героите във „В ярката им светлина“ ще участват и там.
Четенето на „В ярката им светлина“ обаче няма да е задължително, за да може да бъде разбрана тази следваща история – двете ще са свързани, но и самостоятелни.

В България има много любители на фентъзито, но сякаш не толкова много автори. Страшно ли е да се захванеш с толкова комплексен и труден жанр, в който реално изграждаш напълно нови светове?

В България има не един или двама фентъзи автора, напротив – бих казал, че за размера на страната ни, те са толкова, колкото би могло да се очаква да бъдат. Освен това има и някои добри сред тях, противно на ширещото се мнение. Фентъзито просто е все още млад жанр в България и макар да има много негови почитатели, доверието към родните автори е все още ниско. И бих казал, че това е нормално – както споменах, това е нов жанр за нас. Тепърва по-добрите писатели ще започват да изпъкват сред по-слабите.
Колкото до мен – страшно е да се опитвам да се реализирам в този жанр, да, просто предвид моментното му състояние тук. Самото писане обаче – това си е удоволствие.

Кои са любимите ти фентъзи автори?

Ами бих казал Толкин, Ле Гуин, Зелазни, Мартин, Джордан, Сандерсън, Аберкромби, Пратчет.

И един въпрос за финал: защо пише Йордан Желязков?

Съжалявам за клишето, но пиша просто защото обичам да го правя. За едва двайсет и седемте си години досега минах през, учих и работих най-разнообразни неща и писането беше първото и последното от тях, в което се влюбих.

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg