„В ярката им светлина“ е един чудесен дебют

 
 
Когато чуя за ново фентъзи, подхождам с много скептицизъм. Толкова истории вече са написани, толкова книги си приличат една с друга, че е направо тъжно. Хората, които са уморени от баналните, но сякаш задължителни елементи, а именно добро срещу зло, герой срещу злодей, елфи, орки, джуджаци и всякакви производни (о, да, драконите, разбира се!), прекарват много време в търсене на качествени романи, които като че ли бягат от жанра. 
 
Може би затова се влюбих в творчеството на Джо Абъркромби страшно бързо. Все повече ме привлича идеята балансът между морално правилното и неправилното да е размит или подобно разграничение изобщо да не съществува и читателят да е единственият съдник.
 
Започвам така отдалеч, защото днес ще ви запозная с едно българско фентъзи, което заслужава внимание. Йордан Желязков е много млад човек, но смея да твърдя, с много потенциал. Романът му „В ярката им светлина“ (изд. „Enthusiast“) отскоро е на пазара и е напълно възможно да го подминете. Не обичам да критикувам твърде сурово, но корицата едва ли би могла да ви привлече, защото в книжарниците е пълно с книги с подобни пламъчета, около които се подвизава поредният абсолютно неизвестен българин, решил да си изкарва хляба с писане. А, ако не са думите на Любен Дилов-син (който, впрочем, е и редактор на романа), изобщо няма да разберете жанровата принадлежност на това произведение. Майка ми с изненада попита защо чета езотерика!
И… дотук с критиките! Защото книгата всъщност е чудесна!
 
„В ярката им светлина“ започва рязко и неясно, но изключително увлекателно. Главният герой Корсак Сухибряг е изтерзан мъж, който е преживял много, видял е много, но има лошия навик да склонява глава в името на общото благо. Обществото, в което живее, е изградено от религиозни фанатици, за които богохулството наистина е престъпление, а единственият недостатък на Корсак е, че пита… и се съмнява. На всичкото отгоре има и лошия късмет жена му да е бивша ни’Мурта (Майка) – висша степен в йерархията на мирния им град – която го командва за щяло и нещяло.
 
Разказвам ви за Корсак някак шеговито, но книгата изобщо не е такава. Сюжетът е добре изграден, последователен и сериозен. Някои биха си помислили, че в скромните 280 страници не може да се разгърне особено задълбочена история, камо ли да се поставят основите на цял нов свят. Бих подала на тези скептици „В ярката им светлина“ с лека усмивка, защото… ами оказва се, че може.
 
В произведението на Желязков все пак присъстват задължителни фентъзи елементи като магия, мистични девойки и обичащи пламъците влечуги… О, и група жени с власт, които трябва да са много яки, но не правят друго, освен да ти се мръщят и да ти вдигат кръвното (съжалявам, но твърде много ми напомняха за Джордановите Айез-Седай и получих обрив). Те обаче са някак леки, въздушни и не дотягат, защото Желязков е съумял да ги представи по един наистина елегантен начин.
 
Друго, заради което си заслужава да посегнете към тази книга, са героите: Йордан Желязков е успял да изгради прекрасни персонажи. Дълбоки и сложни, които не ти сипват всичко на готово. Повечето му образи са изключително рационални дори когато са изпаднали в паника. Най-важното обаче е, че наистина се привързах към тях. Още от самото начало им симпатизирах, а няколко момента ми докараха ускорен пулс и умирах от нетърпение да разбера какво ще им се случи! А тъй като съм любителка на мрачните, тъмни типове, които са арогантни и нахални до степен, в която искаш да ги цапардосаш – има един и тук и аз безвъзвратно се влюбих в него! Как да не харесам книга с такъв герой?!
 
Пожелавам ви да дадете шанс на Йордан Желязков и романа му. Потопете се в един свят, в който всичко звучи някак познато (от имената на градовете до играта на топчета) и където няма добро и зло, а само вашата собствена преценка за случващото се. Запознайте се с един млад автор, който има талант, нюх за добрата история и око за детайлите, и най-вече – притежава изключително красив изказ, който прави четенето още по-голямо удоволствие. Аз лично с радост ще сложа тази книга в библиотеката си!
 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg