Думата с "Р" за, която не трябва да мълчим.



„Думата с „Р“ - откровена и дръзка изповед за битката с рака на гърдата Събота, 03 Март 2018г. 07:24ч.
 
Лиса Линч има дълъг списък с неща, които да направи преди да навърши трийсет - да види Северното сияние, да има дете, да напише книга, да отслабне, да си купи обувки „Лубутен“. Последното, което британската журналистка е очаквала да добави в него, е да пребори рака на гърдата. И така, с живот на пауза и съзнание, изпълнено с неизказани страхове, въпроси и стотици неизвестни, тя създава блог и започва да пише: за безсилието, за огромната и плашеща промяна в живота й и за очевидната несправедливост да имаш рак на гърдата на двайсет и осем. „Думата с „Р“, издание на „Ентусиаст“, е истински, дързък, честен и пропит с много хумор разказ за битката на Лиса с Гадината, както тя нарича болестта си. От добрите дни, в които почти забравя за заплахата, надвиснала над щастливия й живот на млада лондончанка, до лошите, когато едва понася терапиите и техните мъчителни последствия, историята на Лиса е емоционална, трогателна и не на последно място – забавна. Всичко започва съвсем неочаквано, докато журналистката подготвя голяма статия за вестник за интериорен дизайн, в който работи като редактор. Лиса открива бучка в едната си гърда - бучка, от която произлиза не само рак трета степен, но и се „раждат“ блог, книга и филм. Според нея за каквато и новина да става въпрос, е по-добре да знаеш, отколкото да тънеш в неведение. Затова създава блога си, Alright Tit, който използва като дневник за преживяванията си с рака. Стратегията да пише, докато се бори, започва да работи - така семейството и приятелите й са в течение за всичко случващо се, а Лиса получава пречистването, от което има нужда, за да избяга от кушетката на терапевта (поне през по-голямата част от времето). След като блогът набира огромна популярност, а борбата на англичанката с болестта приключва успешно, Линч решава да издаде книга, в която поетапно да опише битката си с Гадината. Няколко години по-късно BBC адаптира „Думата с „Р“ в едноименен телевизионен филм, номиниран за две награди на Британската филмова академия. Списание Stylyst определя книгата като безпощадно искрена, докосваща сърцето и изключително остроумна. „Думата с „Р“ е не само животоутвърждаващо, но и най-вдъхновяващото и вълнуващо четиво за рака, което бихте могли да прочетете.
Лиса Линч е британски журналист и писател. Става популярна с блога си „Alright Tit“, в който споделя с читателите изпитанията, през които преминава, докато боледува от рак. Поради огромния интерес към статиите издава книгата „Думата с „Р“, която BBC екранизира през 2015 г.

ОТКЪС ОТ „ДУМАТА С „Р“
Имам доста дълъг списък с „Неща, които да направя, преди да навърша 30” (да видя Северното сияние, да забременея, да напиша книга, да отслабна, да си купя обувки на „Лубутен”), в който определено не бях включила преборването на рак на гърдата. Но така се случиха нещата. Основният проблем не беше, че трябваше да включа тази доста тежка задача в списъка си, а непоносимият факт, че трябваше да й посветя толкова много от ценното си време в края на двайсетте си години. Все пак бях заета с изключително важната работа, много ви се моля, да пазарувам като луда, да нося сутиени „Уондърбра”, да прекарвам романтични уикенди извън града и да се напивам на вечери с приятели (което не улесняваше особено свалянето на килограми). Но след като ми се наложи да се примиря, че Гадината (както започнах да наричам болестта) ще измести всичко останало от вниманието ми за известно време, бях решена да си върна добрите стари времена и да не й позволя да ми отнеме нещо повече от косата (макар че, ако съм напълно честна, и това ме изкара извън нерви). Винаги съм била на мнение, че за каквато и новина да става въпрос, е по-добре да знаеш, отколкото да тънеш в неведение. (Вярно, че истината може да боли, но всеки би предпочел да му кажат, ако полата му е втъкната в бикините, нали?) А и аз никога не съм била от тези, дето си държат езика зад зъбите. Затова си направих блог, Alright Tit, който използвах като дневник за преживяванията ми с рака. Стратегията да пиша, докато се боря, проработи – така семейството и приятелите ми бяха в течение за всички неща, които нямаше да чуят от Кайли (или Смелата Кайли* ), а аз получавах пречистването, от което имах нужда, за да избягвам кушетката на терапевта (поне през по-голямата част от времето). Далеч съм от мисълта, че съм единствената жена на двайсет и няколко, която е получила диагноза рак на гърдата. Но вероятно съм единствената с толкова голяма уста. Просто  всеки има собствена стратегия и моята беше да описвам борбата си с Гадината (и след края й да съм по-висока от всякога, покачена на прелестен чифт „Лубутен”). Кари Брадшоу се пльосна по очи в „Диор“**, а аз се изтърсих в „Дебенхамс“***. Случи се през май 2008 г. и беше направо зрелищно. Неудобни токчета + хлъзгав под + зашеметяваща коктейлна рокля, която ми взе ума = пльос. Ръцете ми се стрелнаха над главата в опит да запазя равновесие, краката ми се размахаха във въздуха, зъбите ми издрънчаха в плочките, а гърдите и коленете ми се удариха в земята. Беше театрално и преиграно като по учебник. Това падане се превърна в Паметен момент № 1 в откриването на моя рак на гърдата в трети стадий. Паметен момент № 2 дойде месец по-късно, докато се боричкахме със съпруга ми. * Авторката има предвид певицата Кайли Миноуг, която също се е борила с рак на гърдата. – Бел. прев. ** Има се предвид сцена от сериала „Сексът и градът“ (1998-2004), в който главната героиня Кари отива в Париж и пада по очи на влизане в магазина на „Диор“. – Бел. Прев
*** Верига магазини за дрехи и мебели във Великобритания. – Бел. прев. В очите на другите ние бяхме стандартната лондончанска двойка със застрахована ипотека, френска преса за кафе и натрупани въздушни мили. У дома обаче рисувахме по челата си, деряхме се на песни на „Бийтълс“ и се гъделичкахме, докато някой от нас не се предаде, борейки се за въздух от смях. И така, докато се опитвах да бъда достоен противник и все пак да сдържа пълния си мехур, изиграх всички козове, с които разполагах – от „Още имам сини- ни от падането“ до „По-леко, все пак съм момиче“. Само че подобни оправдания не важат, когато си омъжена за Мъжа с най-силен състезателен инстинкт на света. Затова той хвана ръцете ми зад гърба и стрелна пръсти към натъртената в „Дебенхамс“ лява гърда. Когато П. Прекрати боричкането, защото стисването ми бе причинило твърде силна болка, а той бе усетил нещо повече от гърдата ми в шепата си, вече знаех, че нещо не е както трябва. (П. никога не се предава първи.) Това беше точният момент, в който забавата в живота ми  секна, отстъпвайки място на приключението ми с рака.
мразя да използвам думата „приключение“ в комбинация с „рак“. „Приключение“ са приятната почивка на морето и мистичното пътуване, по време на което животът ви се преобръща и ви поразява прозрение за смисъла на съществуването. Ракът не е приключение. Ракът повече прилича на ядрена бомба, пусната на средата на един прекрасен свят. В моя случай – без каквото и да било предупреждение. В това няма нищо освобождаващо, празнично или просветляващо. Да те диагностицират с рак е все едно да ти дадат 20 минути да преговориш материала преди финалния изпит по език, който никога не си учил. (Parlez-vous chemo*?) Влизаш в лекарския кабинет със съзнанието, че ученето е зад гърба ти, и излизаш затрупан със смайваща терминология, която ти е точно толкова непонятна, колкото е и един снежен човек за роден във Фиджи. * Букв. от фр. ез. Говорите ли химиотерапия?. – Бел. прев. Книгите по въпроса са доста деликатно написани и предоставят информация, грижливо опакована в уклончиви изрази от типа на „може да откриете...“, „има вероятност да...“, „ако се чувствате...“ и захаросано отношение, което сякаш ти казва „е, нещата не са чак толкова зле“. Все едно се опитват да скрият слона в стаята зад прозрачна завеска. Въобще не желая да слушам как загубата на косата ми означава допълнителни десет минути излежаване в леглото, защото няма да се занимавам да я суша, или че наборът от нови перуки ще ми даде възможност да изпробвам нови ролеви игри в спалнята (прочетох и двете тъпотии в „повдигащ духа сборник с разкази“ от оцелели след рак на гърдата жени). Не искам да създавам такова впечатление и у вас. Безотговорно е и, честно казано, е пълна глупост. Още преди да преживея нещата, за които говореха в книгата, знаех, че те няма да се случат така. Ако можех да запазя красивата си коса, на секундата бих се отказала от излежаването до края на живота си. Освен това химиотерапията буквално те лишава от сексуален живот, а и лечението на рака на гърдата не оказва особено благоприятно влияние върху тялото ти. (Не мисля, че съм виждала гологлава двайсет и няколко годишна жена с отрязана гърда в списъка на FHM* „100-те най-секси жени“.) Така че зарежете клишираните „шегички за рака“, които въобще не са толкова смешни (замислете се за всичките пари/време/усилия, които ще спестите от спирала за мигли/косата си/бръсненето на краката си), захаросаната, но лъжлива „информация“ и откровените книги за самопомощ. Време е някой да ви каже как наистина се случват нещата. Точно това направих тук.
 
 
 
* Британско мъжко лайфстайл списание. –  Бел. прев.

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg