"Как Лора се научи да брои до десет" - най-новата история за деца от Сотир Гелев


Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия приятел мърколак Август

13556 | 2 апр. 2018 | 14:00

Остроумно и духовито, Сотир Гелев обрисува (и буквално, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв поглед може да изглежда страшно, защото непознатото винаги ни плаши, но всъщност не е толкова трудно да го извървиш

 
 
 
 

 

Една котка на име Сергей Есенин, чудовище с два зъба, три кофи с диаманти, четири фалшиви златни монети, пет цветни феи, шест малки мишки, седем сребърни копчета, осем паяшки крачета, девет гъби манатарки и десет камъка.

 

Не, това не са съставките на рецепта за много съмнителна супа, а всичко, което превръща новата книжка на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“ („Ентусиаст“) в необходимото четиво за всяко дете, търсещо приключения.


Сотир и Пенко Гелеви са познати на публиката с поредицата за Илийчо и неговия приятел мърколак Август, която включва заглавията „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.

 

Този път Сотир Гелев сам пише и едновременно с това илюстрира историята за малката Лора, която преминава през редица изпитания и загадки, за да извърви трудния път до числото десет, а след това до дома.


Да преброиш до десет всъщност не е толкова сложна задача – би казал човек, който го е правил поне десет пъти. Лора обаче не е. Тя познава само числото едно, а това се оказва крайно недостатъчно. Особено когато ти се прииска да изядеш една, още една, още една и след това още една палачинка.


Затова смелото момиче се впуска в редица приключения. За щастие, Лора не е сама – неин верен спътник по време на великото начинание е Сергей Есенин, който е котка, нищо че е с мъжко име (но това е дълга история). Помагат ѝ още Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата! Лора също си помага мъничко. И ето, че сложната задача вече не е толкова сложна.


„Как Лора се научи да брои до десет“ е история за малките, но съдържа важни уроци, които учим ежедневно. Остроумно и духовито, Сотир Гелев обрисува (и буквално, и метафорично) пътя до порастването на всеки един от нас. На пръв поглед може да изглежда страшно, защото непознатото винаги ни плаши, но всъщност не е толкова трудно да го извървиш. А когато този път води до картофените кюфтенца с кисело мляко на мама, се оказва, че си е струвало. Защото Лора, както и ние, никога не отказваме картофени кюфтенца. Особено с кисело мляко. 

За автора 
Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.


Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.


Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.


През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.


След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“. 
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.


През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.


От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях. 
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).


През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).


След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми. През 2016 излиза техният пълнометражен анимационен филм „Зоотроп“.


Пенко е продуцент, а Сотир е автор на сценария и режисьор на филма. 
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 г. издават албумите „Над дъгата“, „Над дъгата 2“ и „Аракел“. За този албуми Сотир създава комиксите „Призрак“ и „Патент 64246“, а по негови сценарии Пенко рисува комиксите „Дичо Пъдаря трябва да умре“ и „Тамара“. 
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир. 
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.


През 2016 г. излиза книгата „Обикновени разговори“ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев.

 

***

Из "Как Лора се научи да брои до десет"

 

Първа глава

Едно

 

Лора можеше да брои само до едно.

 

„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“

 

Застана пред огледалото и преброи себе си: „Едно момиче на име Лора“.

 

Котката влезе в стаята и Лора я преброи: „Една котка на име Сергей Есенин“. Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка є извика, че закуската е готова.

 

Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“. На масата имаше една голяма чиния с палачинки. Имаше

и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.

 

— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка є.

 

— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.

 

— Това колко прави?

 

— Казах ти — една! И още една, ако съм гладна.

 

— Защо не се опиташ да преброиш повече от едно?

 

— Защото може да се наям само с една палачинка! А може да изям и още една.

 

— А ако изядеш повече от една палачинка и някой те попита колко си изяла, какво ще отговориш?

 

— Кой ще ме попита?

 

— Не знам. Например — котката!

 

Лора се обърна и погледна котката. Сергей Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.

 

— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на майка си. — Защо нашата котка има мъжко име?

 

— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко коте. Мислехме, че е мъжко.

 

— Добре поне, че не сте объркали моето име!

 

— Говорехме за друго! — поклати глава майка й. — Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?

 

— Защо? — зачуди се Лора. — И без това едва ли ще останат, след като брат ми се събуди.

 

Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си. Сергей Есенин вече се беше нахранила и хукна след нея.

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg