Разказ за един благороден неблагодарник и възпитан калпазанин



Благороден неблагодарник и възпитан калпазанин, шампион на карти, пропилял графската си титла заради една обещаваща ръка на бридж, златен медалист по танцова фехтовка, разточителен кавалер и непоправим мечтател.

Това е Франт, Котаракът Франт – героят от едноименната музикална илюстрована книга на Иван Раденков.

"Котаракът Франт и загадъчният остров", най-новото заглавие в колекцията с книги за деца на издателство "Ентусиаст", проследява историята на група чудаци, които преодоляват различията си, за да постигнат една обща цел – да разгадаят мистерията на тайнствения остров и да освободят неговите обитатели.
 
Освен разказ за далечни пътешествия и приключения книгата съдържа и диск с 14 детски песни и техните инструментали. Музиката е написана от група "Неутрино Рейс" и е изпълнена от вокално-театралната формация "Врабчета" и Иван Раденков. Илюстрациите са на Виктор Паунов.

Главното действащо лице е един котарак с бохемска душа и аристократично потекло. Франт е познавач и ценител на изтънчената кухня и кулинарните шедьоври, изискан и добре облечен кавалер, който обаче няма пукната пара в джоба си. Ето защо често му се налага да преспива по пейките в парка или да подлага на изпит гостоприемството, изпросено благодарение на нетрайните му приятелства, скрепени с много вино и танци.

Един ден, докато се разхожда безгрижно по френското крайбрежие, Франт намира заровено в пясъка писмо в бутилка от лимонада. В размития текст Котаракът открива зов за помощ от благородна котка, попаднала в капана на загадъчен остров. Решен да стигне до нея, Франт загърбва идиличното си ежедневие и се отправя на героична спасителна мисия. За щастие в това храбро начинание му помагат група необикновени особи – Роял Крокадайл, придворният крокодил на краля; капитан Едно-Две, който брои, когато стане напечено; професорът по топография, измервател на хоризонти и специалист по морската фауна Рак фон Бонфон. И Прумти, който, разбира се, е прумптикламатор рапидус, или морски дрожд, по-известен в цирковите среди като "съществото, което казва "прумпт", двугодишен екземпляр, трети разряд акробат с трицилиндров турбокомпресор.

Книгата вече предизвика десетки положителни рецензии, една от които е на самия професор-доктор Рак фон Бонфон. Ето какво споделя той: "Прочетох книгата с интерес и на един дъх (вероятно защото бях под вода и бях поел дълбоко дъх). Въпреки че не бих я категоризирал като научно четиво, каквото бих предпочел, книжката представя нелошо хрониката на нашите приключения в онези паметни дни. В тази връзка бих я препоръчал на всеки, който има време за губене."

Читателите на "Детски Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук. В поредицата "Четиво" ви представяме откъс от нея, предоставен от издателство "Ентусиаст":

Дами и господа, предстои ви да чуете разказа за един благороден неблагодарник и възпитан калпазанин, един невероятен котарак, който беше ненадминат в хитрините, а си служеше достойно и с шпагата. Позволете да ви представя шампиона на карти, пропилял графската си титла заради една обещаваща ръка на бридж, златния медалист по танцова фехтовка, разточителния кавалер и ненадминат мечтател: Котаракът Франк.

– Привет! Но какво е това внимание към моята особа? Моля, моля! Та аз съм един прост котарак, който не заслужава вашето внимание Освен ако не възнамерявате да ме поканите на обяд в кралския клуб? Днес главният готвач е приготвил тънки шницели по виенски със сос от манатарки и картофени крокети. Уверявам ви, че няма да съжалявате! Какво Ще пропуснете? Ех, жалко, но от мен да знаете, ако случайно отидете сами, за десерт изберете еклери във вторниците са най-пресни.

Както виждате, младият Франт беше познавач и ценител на изтънчената кухня и кулинарните шедьоври. И сигурно се чудите как може един толкова изискан и добре облечен господин, с толкова грациозна походка, да се нуждае от нечия почерпка?

Е, в интерес на истината, той нямаше пукната пара в джоба, милият. Наистина. Нула. Нищичко! Беше беден като църковна мишка: разполагаше само с дрехите на гърба си, с едно недотам ново бастунче, което носеше от придирчивост, и с острата си шпага. Иначе произхождаше от знатен род. До неотдавна беше личният котарак на Графа на Костилковата низина и живееше в черешовата гора на графството, заради която цялата низина бе осеяна с костилки през лятото. Един ден обаче графът и графинята се отправиха на дълго пътуване до скандинавските страни, за да видят прочутото Северно сияние. Пътуването обещаваше да бъде твърде опасно за изискан графски любимец като него, затова те помолиха една своя далечна леля – известната баронеса Тюйлери – да го наглежда. Младият, самонадеян котарак само това чакаше – разпищоли се и за има-няма една година прахоса цялото богатство на графа, докато накрая не заложи и имението, барабар с титлата му, на игра на карти с нечестни хора И загуби и тях.

Станалото – станало, засука мустак младият нехранимайко и се завтече към дома на баронеса Тюйлери. Тя обаче никак не обичаше младостта, особено в съчетание със самонадеяната веселост, затова развързваше кесията си за своя далечен и изпаднал в немилост подопеченик първоначално трудно, а сетне – хич. Ето как на нашето фесфесе и духниопашка взе да му се налага все по-често да преспива по пейките в парка или да подлага на изпит гостоприемството, изпросено благодарение на нетрайните му приятелства, скрепени с много вино и танци.

Този ден Франт се навърташе около кея, където рибарите изнасяха купища прясно уловена риба от сутринта. Уви, можеше да се наслади единствено на аромата на препечените на скаричките рибки. Поспря се на пазарището, където търговците рекламираха стоката си с гръмогласни викове, но не видя познати лица, от които да поиска някоя малка рибка или раче на вересия.

Продължи до края на уличката, прескочи каменната ограда и се намери на пясъчната ивица досами скалите на брега. Вълните често изхвърляха тук загубени в морето вещи, а по скалите нерядко се намираше и по някоя скаридка или мидичка. Подсвирквайки си нехайно, Франт огледа брега, като разравяше тук-таме с бастунчето и от време на време поспираше да се полюбува на ритъма на пенливите вълни, заливащи скалите. Вниманието му привлече една полузарита в пясъка бутилка – не за друго, а просто защото беше с тапа.

– Охо-о, може да е останала капка токайско винце за пресъхналите ми уста – подсмихна се Франт и скочи да разгледа съдържанието на откритието си, ала мигом се ядоса:

– Мътните да го вземат! От лимонада е.

Все пак вдигна бутилката срещу светлината и забеляза, че на дъното и се мъдри навита на руло бележка.

– Еха-а-а, дано да е карта на съкровище!

Франт захапа тапата и я изкара с едно дръпване. Сетне подхвана листчето с нокът и го извади внимателно, за да не го повреди. Беше лист от тефтер с календар – от онези, в които за всеки ден от годината има по една страница. Този беше от 12 февруари, но година липсваше. На гърба имаше писмо.

Написаното се беше поразмазало от морската вода. Той зачете трескаво.

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg