Щъркелиада


    Лято. Жега, та се не трае. Профучавам с колата покрай стърчащите греди на поредната разрушена постройка. Насреща - пожар от двете страни на пътя. Все едно сме във война. Гори поредното стърнище. Облаци дим обвиват асфалта. Спирам. Излизам от колата и виждам стотина щъркели да крачат в изпепелената нива. Радвам се, че присъствам на рядко природно явление, но уви - за кратко. Разбирам какво правят - мародерстват. Огънят изкарва от дупките всичката жива твар - любима храна на щъркелите.
    Въздъхвам примирено. Какво да се прави? Често биологичният кръговрат в природата се разминава с представите ни за добро и зло. Според речника еврейското наименование на щъркела значи "милост", а гръцкото - "нежност". Симпатичните животни обаче се оказват хищници, а хищниците - полезни санитари.
    Колко много се радваме, когато видим първия щъркел, първата лястовица - предвестниците на пролетта. По стар български обичай сваляме мартеничката и я закачаме на някой клон.
    Щъркелите са най-добрият лакмус за смяната на сезоните. Обяснението е, че цикълът им на живот е свързан със слънчевата светлина и продължителността на деня. Миграцията на щъркелите занимава хората от древни времена. И днес науката не може да обясни напълно защо изминават толкова големи разстояния и как намират пътя си. Думичката "инстинкт" не е достатъчно доказателство. Друга хипотеза е, че усешат магнитните полета на земята.

     С настъпването на пролетта те се връщат не само на своя континент и в своята страна, а дори точно в своето гнездо. Всъщност ако с родителите щъркели е и отрасналото им вече мъжко потомство, родното гнездо остава за него, а "старите" си правят нов дом в съседство.
    Щъркелите живеят по двойки. Удоволствие е да гледаш любовната им игра. Мъжкият първо оправя тоалета си - чисти с клюн перата. Важен и настръхнал, започва да обикаля женската. Тя го очаква неподвижна и смирена в средата на гнездото. Минава зад нея, рязко разперва крила и докато с махове се задържа на едно място, клюнът му обвива шията й. Женската отвръща на ласката и повдига леко опашка. Скулптура от плът, която само природата може да извае. Настъпва мигът на божията повеля... После застават ритуално един срещу друг. Изпъват силно назад шиите и започват да тракат с клюнове - като че ли искат целият свят да научи за тяхното щастие. Намери ли си веднъж половинката - щъркелът не помисля да изневерява. Ако единият умре, другият наистина страда и скърби. Дори има специално наричане: "Мъжът да е верен на жена си, както е верен щъркът".
След любовната игра и снасянето на яйца, които могат да бъдат от едно до четири, и двамата родители участват в мътенето и отглеждането на малките. 
Според разказите на старите хора щъркелите имат точен усет колко деца могат да изхранят и затова "излишните" често изхвърлят от гнездото.
Учените смятат, че щъркелите са неми, но все си мисля: с тракане на клюновете те разговарят помежду си. 
Основната причина за отлитането на юг е, че през зимата те трудно намират храна. Факторът температура не е решаващ. Те могат да издържат на температури до минус 50 градуса. Щъркелите имат по-висока температура на тялото в сравнение с останалите топлокръвни животни. При летенето те изразходват повече енергия за поддържането й. Това е необходимо, за да могат да устояват на ниските температури в по-високите слоеве на атмосферата, както и на студените въздушни течения. За разлика от други птици, които летят само нощем или денем, за щъркелите няма ограничения. Полетът е на 900-1200 метра височина, а скоростта - около 50 километра в час. На ден изминават между 200 и 400 километра. 
Над България преминава най-големият миграционен поток на щъркели.
Разперени, крилете на щъркела стигат до два метра. Внушителните му размери карат мнозина да мислят, че и теглото му е голямо. Но тъй като костите са кухи, щъркелът едва достига около три килограма.

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg