Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 година в Троян.  Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г.
 
Първата му стихосбирка „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г.Сред най-известните му поетични книги са „Обсерватория“ (1967), „Дневник за изгаряне(1973), „Заклинания“ (1981), „Лък“ (1983), „Самосъд'83“, „Метроном“ (1986), и  „Небесен срив“ (1996) и др.
 
Автор на романите „Убий Българина!“, „Ти си следващият“, „Панихида за мъртвото време“ и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“, „Сладко и горчиво“.
 
75 негови книги са преведени в 36 страни.
 
Носител на наградите: „Никола Вапцаров(1977),  „Пеньо Пенев(1984), „Димчо Дебелянов“ (1990), „Хр. Г. Данов(2008), „Иван Вазов(2013).
 
През 2005 г. е удостоен с орден „Стара планина - първа степен“ за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“ и др.
 
Любомир Левчев е член на Европейската академия за наука, изкуство и литература – Париж, и член-основател на Европейската академия за поезия – Люксембург. Носител е на Златен медал за поезия на Френската академия със звание Рицар на поезията (1985), Голяма награда на института „Ал. Пушкин“ и Сорбоната (1989), Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993), „Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010) и др.

Любомир Левчев

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg