Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София. Писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец, Павел Вежинов е сред най-популярните съвременни български автори до днес. Под този псевдоним твори Никола Делчев Гугов, който оставя след себе си едни от най-ярките и отличени произведения в културния фонд на България.
                                                             
Павел Вежинов следва Философия в Софийския университет. Първият сборник на автора, който излиза през 1938 г., е „Улица без паваж“, а през 1942 г. на бял свят се появява „Дни и вечери“.
 
Като участник във Втората световна война в ролята си на кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“, Вежинов отразява впечатленията си от живота на българската армия в повестите „Златан“ и „Втора рота“. „Втора рота“ се радва на огромна популярност и се преиздава няколко пъти.
 
Павел Вежинов е един от основателите на в. „Стършел“, като в периода 1947 – 1951 г. работи като заместник главен редактор във вестника. През 1951– 1954 г. заема същата позиция, но в списание „Септември“.
 
В периода 1954 – 1972 г. работи в „Българска кинематография“ първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор. През 1972 г. е член на Бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, а от 1973 г. до 1983 г. е главен редактор на сп. „Съвременник“.
 
От 1976 г. е депутат в 7 (33) и 8 (34) Народно събрание.
 
Павел Вежинов издава редица криминални романи и повести през 50-те и 60-те години на миналия век: „Следите остават“ (1954 г.), „Произшествие на тихата улица“ (1960 г.), „Човекът в сянка“ (1965 г.), „Прилепите летят нощем“ (1969 г.), както и повестта „Знамена по стадионите“ (1950 г.) и пътеписите „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953 г.) и „До Мелбърн по въздух и море“ (1957 г.) от участието на българските олимпийци по света.
 
Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който насочва творческото си вдъхновение към фантастиката. През 1956 г. пишесатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излизат фантастичният роман „Гибелта на Аякс“ и повестта „Над всичко“.
 
През 1963 г. излиза сборникът с разкази „Момчето с цигулката“, последвани от „Дъх на бадеми“ (1966 г.), „Звездите над нас“ (1966 г.) и „Малките приключения“ (1970).
 
Романът „Нощем с белите коне“ е публикуван за първи път през 1975 г. като е преиздаван многократно през годините. Книгата е преведена на руски, украински, молдовски, грузински, казахски, литовски, естонски, полски, словенски, чешки, румънски, немски, френски, китайски и виетнамски. По сценарий на Павел Вежинов е направена и филмова адаптация през 1985 г. с участието на Николай Бинев в ролята на академик Урумов и Иван Иванов в ролята на племенника му Сашо.
 
След огромния успех на „Нощем с белите коне“ през 1977 г. Вежинов издава повестта „Бариерата“, която, както романа, се радва на нечуван читателски интерес. В следващите няколко години излизат „Белият гущер“ (1977 г.)  и „Езерното момче“ (1978 г.).
 
Романът „Везни“ (1981 г.) е последният завършен роман от автора.
 
Павел Вежинов е автор на филмовите сценарии на „Бариерата“, „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „Среднощна среща“, „На всеки километър“, „Нощем с белите коне“,  „Произшествие на сляпата улица“ , „Трета след слънцето“ и други.
 
Наградите и отличията на Павел Вежинов свидетелстват за огромния му принос в българската литература. Той е носител на орден „Народна република България“ II степен (1964 г.), звание „Народен деятел на културата“ (1970 г.), звание „Герой на социалистическия труд“ (1974 г.), орден „Георги Димитров“ (1974 г.). Вежинов е и лауреат на „Димитровската награда“ през 1950 г., 1951 г. и 1976 г. за повестите „Втора рота“, „В полето“ и „Бариерата“, а през 1971 г. е носител на същото отличие за телевизионния сериал „На всеки километър“, но с колектив. Получава и наградата „Златна роза“ за игрално кино през 1974 г. за „Зарево над Драва“ (колектив),  и през и 1980 г. за филма „Бариерата“ и за телевизионния сериал за „Сами сред вълци“. Многократен носител на „Наградата на София“ и на Националната Вазова награда.
 
Павел Вежинов почива внезапно на 20 декември 1983 г. 

Павел Вежинов

 
PixelHouse Enthusiast © 2010 Ентусиаст | Всички права запазени | www.enthusiast.bg